Четиво с продължение
Лятото се източваше от календара и времето оставаше хубаво, понеже горещините намаляваха. Котета лудуваха из двора, а игрите им често преминаваха в ловни забави. Понеже бяха хищничета по природа, ловуването им беше генетично заложено. Те дебнеха малки движещи се цели и се стремяха да ги хванат. Денем, притаени в градината, следяха с поглед летящите насекоми, а привечер ловяха с лапички нощните пеперуди, имали неблагоразумието да се блъснат в стъклата на прозорците. Тези успехи засилваха ловната котешка страст.
През деня Рижко и Сузи обичаха да се катерят по овощните дървета в градината и да дебнат врабчетата, които кацаха по клоните. Котета се притаяваха в листата, бавно и незабележимо за птиците пропълзяваха в удобна позиция и изведнъж скачаха върху жертвата. Обикновено врабчетата успяваха да литнат, но имаше случаи, когато забавянето им беше фатално и те попадаха в зъбите на котето. Така Сузи на два пъти улови врабче, което замъкна на скришно в цветята, за да се гости с него. Към нея се присъединяваха Рижко или Машка да се полакомят и те; понеже Сузи беше много добродушна котка, тя с охота делеше плячката със своите.
Рижко, който беше по-ловък и силен, започна да ловува мишки. В съседския двор, този на Чернушка, отглеждаха пшеница и имаше цяла плевня със зърно, което привличаше мишки и плъхове – те се хранеха с него. Рижко скоро разузна подстъпите към зърнения склад и периодично устройваше ловни набези над мишето царство. Това беше и добре дошло за стопанина на пшеницата, защото мишките бяха голяма напаст за дома му, унищожавайки събираната с труд реколта.
Когато уловеше мишка, Рижко я носеше в двора на Баба и я слагаше безжизнена пред прага на къщата – той искаше да се похвали какъв добър ловец е. Веднъж Баба го видя да носи в устата си голям мъртъв плъх. Баба помисли, че плъхът може да е бил отровен, защото съседът използваше миша отрова за борба с гризачите, а това би отровило и котето. Затова, когато Рижко се доближи до Баба за да ѝ покаже плячката, Баба хвана плъха и понечи да му го отнеме. Но Рижко не искаше да се раздели с ловния си трофей, стискайки го здраво в уста – котето беше станало силно и държеше здраво. Баба заупорства и започна дърпане на плъха като в приказката за дядото, който вадил ряпата. След кратка борба Баба все пак успя да издърпа плъха. Разочарован, Рижко я драсна леко с лапичка по ръката – не за да я нарани, а за да ѝ покаже, че е недооценен за ловните си умения. След което се отдалечи обиден в другия край на градината. Баба, обаче, не се разчувства от котешкото сърдене и изхвърли плъха в контейнера за смет.
С течение на времето и Сузи започна да се включва в лова в съседската плевня за зърно. Понякога към тях се присъединяваше и Машка. Котешките набези бяха особено ефикасни нощем – очевидно, тогава се разпалваше най-силно ловната им страст. А на следващата сутрин Баба намираше положени удушени мишки пред къщния си праг като доказателство за нощните геройства на своите любимци. Един ден, след ставане, Баба направо се втрещи – терасата пред вратата беше покрита с мишки! В това време мина и една съседка и също се спря изумена, съзирайки странната гледка през пътната врата – съседката каза, че такова чудо досега не била виждала. Баба намери един чувал за смет и събра мишките в него за да ги изхвърли в контейнера – мишките напълниха половин чувал! Това беше най-големият ловен подвиг на Бабините котки.
Гео
Из „Котешки истории“
Следва продължение