Продължение
Епилог
Дните минаваха, а новите обитатели в Къщата – котките, растяха на воля. Малките котета прогледнаха и ставаха все по-шавливи – те вече слизаха сами от стола и пъплеха по терасата. Рижко и Сузи играеха с тях и ги топлеха, сгушвайки ги в себе си, когато времето беше хладно.
Рижко вече беше изучил двора на Къщата и съседните дворове. Денем навещаваше Баба в аптеката, а когато тя се прибираше в къщи, безпогрешно определяше отвън в коя стая се намира в момента, скачаше на перваза на прозореца и започваше да мяука, сякаш ѝ даваше знак, че е тук и я пази. Баба казваше, че ѝ изпълнява поздравителни арии от котешкия си репертоар.
Сузи си остана все същата кротка котка. Тя играеше из двора, но не се отдалечаваше много и, дори и да следваше Рижко понякога извън Къщата, обикновено скоро се завръщаше. Тя беше най-послушното коте от цялото си семейство.
Маша пак се запиляваше периодично из селото и често я виждаха в училищния двор. Тя отиваше там и сядаше на дървените пейки, учудвайки с присъствието си учениците. Децата дори я бяха снимали с мобилните си телефони и я показваха на Баба. На снимката Машка беше седнала върху пейката в неясно очакване. Да не би да чакаше бившите си стопани? Веднъж Баба я срещна до училището и ѝ се скара да се прибира. Маша разбра, че е в нарушение, препусна към Къщата и, когато Баба влезе след малко в двора (училището беше доста наблизо), лежеше със затворени очи на терасата и се преструваше на заспала от часове! Такава хитруша беше Машка…
Така Къщата заживя в увеличен състав – освен предишните си обитатели, стопаните си и двете кучета, към населяващите се присъединиха и котките – шест на брой. Една случайно намерена бездомна котка беше увеличила числеността, оживлението и емоциите в Къщата. Какво ли още предстоеше в бъдеще?
Гео
К р а й