Разказ от Лариса Тихомирова, 14 г., СУ „Панайот Волов“, гр. София
Фотография: Владимир Добрев
Разхождайки се, забелязвам красотата на града. Виждам възрастните жени как седят на пейките пред старите панелки, докато слънцето им озарява набръчканите лица и бялата коса, а те си говорят за живота. Котките се втурват към мен, галейки се в краката ми. Мирисът на цветята, лъчите на слънцето, ароматът на пролет, пъстрите цветове на залязващото слънце са миговете, които галят с нежна ръка сърцата ни и ги топлят.
Или през студените, зимни вечери, когато гледам как пухкавият сняг се сипе ситно и се трупа по културните паметници и великите Софийски сгради, е незабравим миг.
Дори само да седя на пейките пред църквата „Св. София“ и да гледам как някои хора замислено четат книги, други хранят гълъбите, а трети неволно седят и се наслаждават на мига, ми носи чувство за уют.
Когато гледам как все още се е запазила дългогодишната история на архитектурните сгради и паметници, останали от времето на нашите деди. И тази магия да седя пред тях и да ги гледам по начина, по който те са ги гледали, е невероятно наследство на този град, запазено за нас и нашите поколения.
София е столица, с която трябва да се гордеем, трябва да я пазим и да се радваме, че я имаме такава, каквато е сега!
 |
|
