Късмет

Имало едно време едно картофено момче, което живеело в страната на картофите. Един ден Картофеното момче отишло на училище и извадило картофения учебник. От чантата му изскочил неговият домашен любимец – Картофеният папагал, който се казвал Сергей. Учителят Карфиол много се ядосал на папагала, понеже непрекъснато летял из стаята, повтарял думите му и го кълвял по голото теме.

     Никой вече не слушал нищо от урока и децата хукнали да гонят папагала. „Голям късмет! Голям късмет!“ – повтарял непрекъснато папагалът, а децата не знаели за какво говори той. Както си летял из стаята, Сергей грабнал химикала на учителя Карфиол, с който пишел само двойки, и го хвърлил през прозореца. Химикалът паднал в близкото езеро и една риба го глътнала. Понеже рибата била малка, започнала да се дави. На помощ се притекла майка ѝ, която хванала детето си за перката и го завела при доктор Сьомга.

     Докторът внимателно прегледал малката рибка и важно написал рецепта: препоръчана храна – хамбургери, а не химикали, понеже е по-безопасно. Препоръчана страна за живеене, предвид болестта – България, защото там правят хамбургери на всеки ъгъл. И въобще голям късмет е човек, камо ли риба, да живее в България. После ги изпратил до вратата като казал: „Здравейте! Желая ви приятен път и далеч от химикалите!“ Защото в страната на картофите хората и рибите не се изпращали с „довиждане“, както е в България, а със „Здравей!“

     Майката на палавата рибка благодарила сърдечно на д-р Сьомга и му направила подарък – ролерите, които била купила за своето непослушно дете. „Голям късмет!“ – възкликнал д-р Сьомга и веднага ги обул на перките си. После се завъртял 3 пъти и се изкачил на повърхността на езерото, където започнал да сърфира с ролери както никой друг на този свят.

       Не щеш ли, папагалът Сергей, който в края на краищата бил изгонен от класната стая от станалия червен от яд учител Карфиол, видял д-р Сьомга как направо лети с ролерите по повърхността на езерото. В главата му веднага се зародил план – спуснал се като изтребител към д-р Сьомга, който като го видял, зарязал ролерите и се гмурнал да се спасява в най-дълбоката част на езерото.

     Папагалът Сергей обул ролерите и решил, че вече е време да се върне при своя господар – Картофеното момче. С пищен пирует той влязъл в стаята през отворения прозорец, което станало причина децата да наскачат по картофените чинове. Шумотевицата била неописуема, а учителят Карфиол решил да вземе нещата в свои ръце. По картофения си телефон се обадил на полицията и само след няколко минути в стаята връхлетяло полицейското, картофено, зло куче.

     Настанал истински американски екшън, макар да нямало 8 убити за 3 минути. Какъв късмет! Не щеш ли, папагалът Сергей бутнал в суматохата една картофена книга, която разтворила страниците си и се показала картина на рошав лъв, който живеел на Картофената планина. Кучето забравило за папагала и хукнало да гони лъва в планината.

     Изведнъж всичко утихнало, децата седнали на чина си, папагалът се уморил да лети и кацнал на бюрото на учителя Карфиол, който го погалил по главата. Да, защото било голям късмет да се отърват от освирепялото полицейско куче, поради което учителят позволил на папагала да го клъвне веднъж по голото теме, от което дори му станало приятно.

     Всички били изключително доволни от изминалия ден, в който никое дете не получило двойка – нали химикалът бил все още в корема на малката рибка и учителят бил лишен от най-важното си оръжие за наказание. Самият учител Карфиол също бил много доволен, защото ако си мислите, че учителите обичат да пишат двойки, много се лъжете.

     „Какъв късмет!“ – възкликнали всички с облекчение. А учителят извадил от чекмеджето на бюрото си един картофен шоколад и почерпил всички с удоволствие. В това време дошло полицейското куче, изнемощяло от напразната гонитба в планината, и се включило в купона като изяло две парчета шоколад с грозде. Слънцето греело отвисоко и се усмихвало на всички.