Илюстрация: Кайли Яшова, Национална гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“ – София
Имало едно време едно лилаво море. То било омагьосано от зла вещица и всички риби станали лилави и зли като нея. Непрекъснато се карали, биели се и се изяждали помежду си.
Едно лято някакъв човек отишъл на почивка именно на това лилаво море, понеже лилавият цвят му бил любимият. Взел със себе си и своето любимо коте. Не щеш ли, котето паднало в зловещото море и станало лилаво. В същия миг хиляди риби се устремили към него и му показали острите си зъби. Искали да го ухапят и наранят, а някои искали да го схрускат.
Човекът не мислил много и скочил в морето да спаси котето си. Веднага и той станал лилав и страшно се ядосал на хищните риби, понеже много обичал своя приятел. Човекът бил каратист и не се поколебал да приложи някои хватки към лошите риби. Те обаче били хиляди и той не можел да стигне до котето. Борил се отчаяно срещу тях и силите му започнали да го напускат. В отчаяние, той започнал да плаче.
Толкова много плакал човекът, че сълзите му напълнили половината море и то променило цвета си, станало отново синьо. Магията на злата вещица започнала да губи силата си, а рибите престанали да нападат котето. Даже започнали да си играят с него и го возели като автомобили на гърбовете си. Злата вещица много се ядосала, но тъкмо щяла да направи някоя нова поразия, дошла полиция и тя била арестувана. Вкарали я в затвора, където лежала ден и нощ окована, върху остри камъни.
Историята щяла да свърши дотук, но имало и още нещо. Човекът всъщност бил добър вълк, омагьосан от добрата вълшебница в човек, който работел като рекламен агент под прикритие, но задачата му била да залови злата магьосница. И отишъл на почивка точно при лилавото море с тази цел, а не защото лилавото му бил любим цвят. Той като вълк никога не би се сприятелил с коте, колкото и да е добър, но като човек, страшно се привързал към своя домашен любимец. И когато лилавото море станало отново синьо и магията била развалена, той се превърнал пак в добър вълк, който качил котето на гърба си и отпрашил за гората.
Автор: Мария Пенева – 6 г,
Образователен център „Яника“, София
