Отново е Рождество Христово. И тази коледна ваканция, както винаги, я прекарах на селo при баба и дядо. Там сред китните градини, отрупани със снежнобяла премяна, скрита в прегръдките на снежната планина, се издигаше малката схлупена къщурка на двамата старци. Селото, в което живееха моите баба и дядо, беше извор на плодородие и вечно здраве. Там от дебрите на планината извираше чиста планинска вода. Затова в нашето селце прииждаха туристи, болни и здрави, за да вдишат от чистия планински въздух и да отпият глътка вода, носеща здраве и дълголетие. А празниците по Коледа бяха невероятни за мен. Всички знаем, че по Коледа се случват чудеса. Ще ви разкажа историята на малкия Христо, роден на Рождество Христово.
И така…
В един зимен и студен снежен ден се запознах с едно момче. То беше на моите години, но много изстрадало дете. Той беше пристигнал на почивка със своите баба и дядо. Бяха решили да посрещнат раждането на Христос и да се запознаят с обичаите на Бъдни вечер точно тук – в селцето на баба и дядо. Нямаше родители. Сприятелихме се и то ми разказа своята история която започва така:
Преди много години в един далечен град се родил той – Христо. С черна права косичка, очички като маслинки, чипо носле и с малка сладка усмивка. Но в този толкова вълнуващ момент съдбата решила друго. Тя орисала бебето в деня на своето раждане да загуби и двамата си родители. На път за болницата в изблик на щастие, неговият баща катастрофирал, а майка му починала веднага след раждането. Така вместо празнични илюминации, започнали да бият траурни камбани. Малкото момченце останало завинаги само на този свят. Без родителска обич и любов.
В онзи мрачен ден навън хората се приготвяли да посрещнат Рождество Христово. Падали красиви снежинки. Улиците станали бели картини, на които спокойно се пързаляли деца с шейни. По онова време излизали първите шейни и по-голяма част от децата се пързаляли с найлони.
От родилния дом Христо бил взет и отгледан от своите баба и дядо. Възрастните хора всячески се опитвали, доколкото могат, да предадат тяхната искрена обич на Христо – техния внук. Така Ицко растял ден след ден. Посрещнал първия си рожден ден точно на Бъдни вечер. Той бил роден в нощта, в която се родил и Христос. След това вторият, третият, десетият… Докато възрастните хора приготвяли празничната трапеза за Коледа и за неговия рожден ден, малкото момченце се скрило под кухненската маса и написало следното писмо до своите родители:
Така Христо написал своето писмо. Той намерил в избата, където съхранявали зимнината, една стара и прашасала бутилка. Измил я и я подсушил. Завързала и красив новогодишен гирлянд. Но за какво била тя? Тъй като на село нямало поща, той сложил своето писмо в бутилката и я пуснал да плава по многоводната река Марица. Ледът се пропукал и направил път за коледната бутилка. Загледан в замръзналата река, той не забелязал как се изгубила в безкрая.
В селото звучали празнични камбани и оповестявали раждането на Христос. Хората празнували, а от всяка къща се носел аромат на вкусно приготвена храна – баници, питки, сърми. Портокали и банани… Христо ги вкусвал само по Коледа. Близката църква сияела на фона на дебелия сняг, покрил селото. Църквата вдъхвала спокойствие и топлина в този празничен ден. Сякаш чудо. Писмото с бутилката плавало по течението на реката. Там, където минавала, тя оповестявала раждането на Иисус Христос и оставяла своята следа и послание, което Христо оставил в нея:
След няколко дни бутилката с писмото изплувала от реката и се озовала на брега, близо до една градина. Там две деца си играели със снежни топки. Изведнъж едното от децата видяло украсената коледна бутилката и я взело. Двете деца прочели писмото, след което написали и те писмо до Ицето и гo пуснали отново в реката. Бутилката с писмото на Христо отново поело по своя път, а в другото писмо пишело:
„След много дълъг път ще стават все повече и повече писма, които ще бъдат адресирани до Христо. Затова ви моля, вашите писма винаги да му носят радост и щастие и винаги, когато празнува своя рожден ден и посреща Рождество Христово, да бъдете при него. Така той никога няма да усети липсата на майчина ласка, а писмата за Kоледа ще бъдат най-големият му подарък от всички вас“!
Скоро след това двете бутилки се разделили и тръгнали в различни посоки. А бутилката на малкото момче се озовала върху един снежен човек. Красив и с душа на дете, снежния човек помилвал бутилката и я пуснал пак в реката. Така бутилката пътувала и се озовавала в ръцете и на други деца от различни националности, а те от своя страна започнали да пращат писма на доброто дете, които пристигали всяка година точно на Коледа.
Следите на бутилката не само че не се губели, а ставали все повече и повече. По пътя си тя срещала и морски растения, и животни, и деца, и възрастни. С всяка среща бутилката ставала все по-искряща и по-чиста – истинско съкровище. Минавали дни, месеци, години, а тя все още пътувала и оставяла все по–големи отпечатъци там, където мине. Но какво ли е станало след това, когато празниците свършили?
В един празничен зимен ден, когато Христо вече бил на 15 години, отивайки в близката църква да запали свещичка за Рождество, той видял нещо, че блести в снега – неговата празнична бутилка с писмо. Взимайки я в ръцете си, бутилката се пръснала на хиляди златни звездички, а писмото се превърнало в един красив снежнобял гълъб. Образът на Иисус Христос! Вдигайки очи нагоре, той видял как Христос тръгва нагоре към звездите. А там били неговите родители. Христо вече разбрал, че писмото е в ръцете на неговите родители.
Днес, в навечерието на Коледа, момчето, което написа коледното писмо в бутилка и го пусна да плава отдавна е станал възрастен мъж, който разказва своята история на малки и големи.
Анелия Иванова
 |
|
