Казвам се Калина Димитрова, на 11 г., ученичка в 4 клас на ОУ „Христо Смирненски”, гр. Хасково.
Обичам да рисувам, бях още малка когато започнах да рисувам. Е, като всяко дете най-напред рисувах слънцето, луната, звездното небе. Рисувах дървета, къщички, животни…
Все още се уча да рисувам хора. Но още тогава усетих в това занимание някаква вълшебна сила. Нещо непрекъснато ме караше да рисувам, не спирах да творя и да рисувам това което виждах или ми харесваше.
Във всяка своя рисунка влагах част от мъничкото си детско сърце. Рисунките се получаваха пъстри, шарени, по детски весели и наивни. Носеха ми много радост, учех се всеки ден да преливам нежно цветовете, а където беше нужно да бъдат в контраст.
Сега чрез дигиталната графика и живопис и с моите приятели от Компютърна школа „Вале” се чувствам спокйна и щастлива, горда съм със своите успехи и постижения.