Художник на корицата: Кайли Яшова, Национална гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“ – София
Не много отдавна в един малък град живееше момиче със своята баба. Още от малко детето растеше весело, лъчезарно и пълно с живот. То беше най-голямата радост за старата жена.
Те живееха в малка, скромна къща, недалеч от центъра на града. С парите, които имаше старицата, едва успяваше да изпраща внучката си на училище, да плаща сметките и оставаха точно, колкото да се изхранват. Малкото момиче вече бе свикнало с бедността, но това, че обичаше баба си, повече от всичко друго, го караше да се чувства богато. Другото най-скъпо нещо в живота ѝ беше нейната огромна любов към художествената гимнастика.
Още от малко момичето не обичаше да играе заедно с други деца, а само. То завързваше малка панделка за дървесно клонче и започваше да изпълнява съчетания, които беше гледала по стария, но все още работещ телевизор. Всеки, който я видеше, знаеше, че има талант, но знаеше също, че за да тренира в истинска зала ѝ трябват пари, а тя няма. Скоро в града имаше организиран конкурс за млади таланти, в който обаче се заплащаше такса за участие. Въпреки това баба ѝ реши да даде малкото събрани пари, с които възнамеряваше да купи нов телевизор, за да сбъдне мечтата на малкото дете. Това се оказа мястото, където тя получи възможността да покаже таланта си и да сбъдне мечтата си.
Пет години по-късно момичето беше прието в елитна школа по художествена гимнастика и скоро му предстоеше състезание. За жалост скъпата му баба, на която дължеше всичко, не можеше да присъства поради голямото разстояние. Тя обаче от дни стоеше пред стария, но все още работещ телевизор, плачеше от радост и очакваше да види своята вече пораснала внучка, постигнала мечтата си.
Магдалена Христова – 12 г,
ОУ „Васил Априлов“- Бургас