Представяме ви творби на Таня Байрактарска, ученичка от пети клас в СУ „Иван Вазов“, Благоевград
Моретата са вълшебни места, въпреки че ние ги приемаме за даденост. Те всъщност са изумителни природни вълшебства, необясними за нас – хората. Моретата, като една монета, имат две страни.
От една страна са прекрасните плажове със златист и горещ пясък, от който можеш да се убодеш, заради някоя мидичка, имала нещастието да се счупи. Екзотичните палми, които са толкова важни, специални и уникални, че не всеки плаж може да се похвали с тях. Палмите правят плажа същински рай, с красивите си сякаш златни стъбла и многобройните зелени листенца, приличащи на смарагдите, тук е и прекрасното топло слънце, което гали райските творения на природата. А вълните прекарват целия ден и цялата нощ във весели игри и приятни състезания, коя ще се разбие първа в брега. Уникалните сини води, в които плуват стотици видове рибки, чийто език само те знаят. Сутрините на крайбрежието са невероятни! Събуждаш се от разговора на чайки, отваряш прозореца и виждаш златистия пясък, кърпите и чадърите, поставени върху него. Наблюдаваш как летният бриз поклаща листенцата на палмите. В далечината се виждат подскачащи делфинчета, които си играят с величествените кораби и сякаш се състезават, забавлявайки уморените от дългия път моряци. Виждаш туристите, които се забавляват и прекарват времето си страхотно. Излизаш и ставаш част от лятната картинка.
От друга страна, са дълбините, мрачни и може да се каже страшни. Има малко обитатели, заради мрака. Само руини от предишни цивилизации и останки от потънали кораби. Там е толкова….зловещо. Колко много се различават, а?! Колко са различни двете страни на монетата!
А сега, нека погледнем моретата през очите малките деца. Тук ще се удивим! Свят на русалки, говорещи с човешки глас риби, вълшебства и магии.
Нека да поговорим малко за въображението. Някои хора имат необятно въображение, те често са писатели или сценаристи. Целият свят се радва на техните произведения. Има и хора с твърде ограничено въображение.Без спор децата оглавяват класацията . Тези невинни същества могат да сътворят толкова вълшебни истории и герои толкова убедителни, че човек би могъл да си помисли, че те наистина са ги виждали.
Русалките, те са вълшебни същества, обитаващи моретата. Известни с нереалната си красота. Вие мислите ли, че те съществуват?! Аз наистина мисля, че те са реални. Макар, че никой ни ги е виждал или пък да е разговарял с тях, ей там в мрачните дълбини може да има издигнат приказен замък. Знае ли човек! Може те наистина да разговарят с рибките в морето, да вдигат пищни празненства със звучаща омайваща музика. Наистина приказките може да са реалност, а не просто сладък сън.
Обаче да поговорим и за кошмарите. Чудовищата, обитаващи моретата и океаните, легенди за потопени кораби…, сюжети на много филми. Пак, както за русалките, се изправяме пред въпроса: Истински или не? Пак нямаме толкова много достоверни доказателства дали съществуват. Може би разкази на някои уплашени моряци, попаднали в буря, които в еуфорията биха могли да видят нереални неща. Честно казано, по-добре те да са измишльотина. Но, ако все пак някъде далече в някое море има гладно и страшно чудовище, дори и мозазавър, въпреки че не е възможно, помислете дали ние сме на върха на хранителната верига!
Може би всичко за русалките е приказка, в която ние искаме да повярваме. Защо не! Нека запазим детското в себе си! Нека вярваме в кракен и други същества. Нека чрез въображението си да направим света по-приказен и по-красив. Да го създадем по-мистериозен и интересен. Да добавим лъжичка въображение в живота си. Ще стане по-хубаво, не мислите ли?!
Само за момент искам да излезем от приказните разкази за омайващи плажове, красиви русалки, страшни чудовища и да ви спомена за огромното замърсяване на моретата. Заради пластмасовите продукти и найлонови пликчета умират много морски обитатели. Затова сме виновни ние, хората. Да, ние вече превръщаме моретата в сметища. Трябва да ги опазим, за да могат и следващите поколения да им се радват. Да го направим за децата и внуците си. Не трябва да избиваме животинските видове в моретата! Защо повтаряме грешките на праисторическите хора?
Моретата са места със своите загадки, добри и лоши страни, но въпреки това, толкова вълшебни. Не е ли голяма привилегия, ние хората, да можем да се докоснем до тези водни мистерии от Рая?!
Вече съм Голяма
Детството бързо отлита…
Само безгрижна игра вече не става.
Задачите стават безброй,
засипват те като порой.
Толкова много грижи има
от есен чак до зима.
И след година две ставаш голяма –
изискана млада дама.
Но нещо те мъчи. Нещо те разяжда.
Сякаш сърцето ти изяжда.
Поглеждаш към албума,
изгубваш ума и дума.
Със сълзи на очи тихо изричаш:
„Била съм толкова малка,
играла съм с конструктор, смучела съм близалка.
И все исках да порасна. Сама си го направих.
Твърде рано детството оставих“.
 |
|
Есен
– Есен е вече! – така врабчо рече.
– Листата падат,
обожавам листопада!
Колите в мъглите карат,
учителите знания дават.
И малките дечица отново
четат българското слово.
От класната стая пеят
и силно се смеят,
В края всички се прибират,
оставят раниците и да играят не спират.
Денят ми е чудесен,
защото вече е есен.
