Десислава Димитрова, 17 г., гр. Ловеч, Първа награда за рисунка в Трета възрастова група
Представяме ви резултатите от Третия Международен конкурс
МОЯТА БЪЛГАРСКА БРОДИРАНА РИЗА, 2019
ОРГАНИЗИРАН ОТ БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ „АЗБУКИ“
КЪМ КУЛТУРНA АСОЦИАЦИЯ „АСЕН И ИЛИЯ ПЕЙКОВИ“, ИТАЛИЯ
ТРЕТА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА
Худ.: Лоренца Боркия Анастасия Панчева Елена Петкова
 |
|
КАТЕГОРИЯ РИСУНКА:
КЛАСИРАНЕ:
Първо място: Десислава Цветанова Димитрова, 17 г., гр. Ловеч, България
Второ място: Анастасия Мирославова Панчева , 16 г., гр. Враца, „Празничен костюм на невеста“ от с. Стефаново, Ловешко, България.
Трето място: Лоренца Боркия, 15 г., Верона, Италия
 |
|
 |
|
КАТЕГОРИЯ ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ:
Първо място за стихотворението „Палитра за обич“ се присъжда на Светислав Георгиев Тодоров, 17 г., гр. София, България, СМГ„П. Хилендарски“ – Трета възрастова група
ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА
КАТЕГОРИЯ: ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ
КЛАСИРАНЕ:
Първо място: Светослав Каменов, 14 г., Професионална гимназия „Проф. д-р Асен Златаров”, гр. Видин
Второ място: Кирил Валентинов Димов, 14 г., ОДК “Св. Иван Рилски”, гр. Казанлък
Трето място: Симона Василева Василева, 13 г., у-ще „Д-р Иван Селимински”, гр.Сливен
Специална награда:
Тамара Александрова Тодорова, 10 г., ЦПЛР-Бургас, Театрална школа „Детско царство“ с ръководител Атанасия Петрова, за гатанка
 |
|
Етнография на Северозападен регион
В българската етнография се изучават културните различия между основните български етнографски групи – шопи, добруджанци, тракийци, македонци, рупци, власи, балканджии и торлаци, които принадлежат на един етнос – българския, но имат различия в говора, облеклото, народното творчество и някои традиции и обичаи.
Северозападният регион се разделя на три под-региона: Видински, Монтански и Врачански. Ще ви обърна внимание на Видинския регион, откъдето съм родом. Той е най-северният район от Северозападна България. Близостта му с Румъния и Сърбия оказва влияние на фолклора.
Видинският регион има две специфични части – Влашки и Турлашки. Влашкият район е населен от преселници от съседна Румъния. В Турлашкия регион има преселници от съседна Сърбия. Тези две области се различават страшно много. Освен като облекло и танци, се различават и по говор. Всичко това образува една наистина прекрасна палитра от носии, танци, приказки, истории и т.н.
Влашкият регион е характерен с шарените цветове. Носиите са пъстри, леки и прохладни – поради това, че власите живеели по поречието на река Дунав, низините и равнините, където било по-топло. Хората са бързи и игриви.
Една женска влашка носия се състои от: бяла или жълта кърпа /чембер/, вързана на главата по определен начин и накичена с цветя. По връзването на забрадката или по цветята, си личало коя е била мома, коя е задомена, коя има деца, коя е вдовица и т.н. През лятото момите носели т. нар. „косичници”, които представлявали диадема, окачена с монети и изкуствени плитки.
Следва бялата кенарена риза, украсена с орнаменти, най-често изобразяващи кръст, които били изработени от жените от самото платно. Освен кръст, имало и други орнаменти, но те винаги били избродирвани вертикално. След ризата идва задължително червената престилка, която била украсена с вертикални орнаменти за момите, а хоризонтално за задомените жени.
Зад престилката жените носели „бръчник” или „вълненик”, най-вече в червен или зелен цвят, отново украсен с шарени орнаменти. Носели също така и кафяв вълнен пояс. Шарените вълнени чорапи в различни цветове, също били за предпочитане от населението. И накрая, те носили цървули или т. нар. „папуци”. По-богатите и по-заможни жени носели и гердани, нанизани с монети, и пафти.
Мъжката влашка носия пък се състояла от: черен или кафяв кожен калпак, бяла кенарена риза и бял кенарен панталон, червено-кафяв пояс и цървули.
Турлашкият регион е характерен с по-тъмните цветове. Носиите са топли и тежки, поради климатичните условия – турлаците живеели в Балкана и там било по-студено. Хорáта са бавни и с голяма продължителност. Женската турлашка носия се състои от: бяла кърпа и бяла риза, много често без украса, черен сукман с украса от цветя или черен елек, червена престилка и черни чорапи с орнаменти на цветя, дебели кожени цървули. През по-студените дни турлаците носели т. нар. „касак” което представлява дълъг елек без ръкави. Мъжката турлашка носия се характеризира като „белодрежков” и се състои от: черен кожен калпак, бяла риза с орнаменти по ръкавите и пазвата, бял панталон с черни орнаменти, шарен пояс, червени чорапи и цървули. Мъжете също носели „касак” – дълъг до колената и с дълги ръкави. Носиите и до ден днешен се пазят в раклите на нашите предци. Изваждат се за участия във фестивали, местни фолклорни празници или семейни тържества. Традиции!
Светослав Каменов
 |
|
 |
|
Моята българска бродирана риза
В днешно време ние хората не обръщаме внимание на малките неща, защото сме заети и не намираме време да погледнем какво се случва около нас. Живеем в 21 век и много сме се отдалечили от корените на нашето минало – заради технологиите и Интернета. Но ако изправим глава и се вгледаме в някоя народна носия, която е носила нашата баба, ще забележим характерни за всички български носии шевици. Ако ги познаваме добре, можем да разберем по тях от кой край на България е човекът, какво е неговото социално положение, от кой род е, семеен ли е или не и т.н. Освен за това, шевиците са се шиели и най-вече за красота по традиционното облекло. Те показвали хармонията, красотата, любовта към дома и природата на една българка. Някои от тях били специални. С тях се отправяли молитви към слънцето и звездите, за дъжд, плодородие, сняг, за здраве и берекет. Освен да радват хората и да разкрасяват носиите, шевиците криели тайни, имали свещени магически знаци, предпазвали и лекували собствениците си. Жените са пренасяли своята обич и своята благословия върху грубите платове на облеклото на своите съпрузи, братя и синове, предавали са ги от майка на дъщеря, като така са ги съхранили хилядолетия наред.
Според учените, най-стари са шевиците с животински изображения. Предполага се така, защото в миналото ловът е бил основният начин на пребиваване за хората. Например жените са шиели върху носиите си ,,Костенурки” – плетеници, защото това ги дарявало с дълголетие и щастие и ги предпазвало от беди и нещастия. Върху носиите на болните хора са шиели ,,Меча стъпка”, която имала лечебно действие.
Друг вид шевица е тази с растителните орнаменти. Една от най- популярните шевици е ,,Дървото на живота”, която се шиела на бременни жени и дарявала с живот и майчинство. Но преди много години тази шевица се шиела по ръкавите на българските царе, защото българите виждали човек с протегнати към небето ръце.
Силно разпространен растителен орнамент в шевиците е и лозата. Тя се е считала за носителка на тайнствени магически сили. Шиела се е на младите булки, за да са плодовити, като лозята.
Един от най-древните слънчеви знаци е кръстът. Шевицата се е ползвала най-често за украса на пазвата и ръкавите, на полите на женските ризи, сукманите, забрадките, а и на накитите, които се носят на главата, на шията и по пазвите. Според древните вярвания, злото – болести, проклятия, „лоши очи“, всякакви зли сили, поразяват човека точно там, където тялото е незащитено от дрехите.
,,Розетата” е друг слънчев символ, олицетворяващ култа към слънцето и се използва като пожелание за здраве и благоденствие. Той символизира хармонията в света и в човешкото поведение.
,,Свастиката” олицетворявал най-светлите надежди на хората за плодородие, за успех, за любов и радост. В украсата на българските носии, макар и много рядко се срещат геометрични фигури, които показват родовите знаци. За да се изобрази годеж се използва елемент, наречен Маказ. Тази фигура представлява два триъгълника, чиито остри върхове се докосват като символ на съприкосновение, и символизира сродство. Два триъгълника, проникнали един в друг с острите си върхове, символизира сватба. Този орнамент е знак на мъжкото и женското начало, на божественото и земното, на хармонията и уравновесеността.
Българските носии са обагрени с различни цветове, но най-често срещаните са червено, зелено и златно на бяла основа. Червеният цвят е символ на майчината кръв и продължаването на живота. Той предпазва от ,,лоши очи” и уроки. Булката се е венчавала с червено було, а новороденото дете е било повивано в червена пелена. Зеленият цвят се е свързвал с вечно възраждащият се живот и се е свързвал с Дървото на живота. Златното пък от една страна се е свързвало със слънцето, огъня и светлината, а от друга със света на мъртвите и благоденствието на хората. Белият цвят разкрива чистотата, божествената светлина и младостта. И до ден днешен, заради старите традиции булките се венчават, стъпили върху бяло платно и обличани в бели дрехи, а в бяла кърпа се завива обредния хляб.
Ние сме българи и трябва да познаваме нашите традиции, като това да правим шевици. Те ни отличават като един народ. Те ни обединяват. Всяка една шевица на дадена българска носия има свое собствено значение. Тя крие една своя тайна. Има специални обичаи и традиции, които те изобразяват. Можем да разберем какъв е човекът, който стои пред нас: семеен или не, болен или здрав, богат или беден. Всички тези неща можем да разберем само ако познаваме шевиците и ги разпознаваме. Аз вярвам, че нашите народни шевици ни правят истински българи.
А ти?
Симона Василева
 |
|
ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА
КАТЕГОРИЯ РИСУНКА
КЛАСИРАНЕ:
Първо място: Лора Бочева, 10 г., Виена, Австрия, Българо-австрийско училище „Проф. Иван Шишманов“ – за апликация и рисунка
Второ място: Яница Тодорова Хараламбиева, 11 г., Бяла, Варненско, България
Трето място: Анелия Мечева, 12 г., Арт школа „Колорит“, гр. Плевен, Бългрия
Поощрителна награда:
Христо Николаев Георгиев, 12 г., Школа „Идея“, гр. Варна, България
Рисунки: Анелия Мечева и Яница Тодорова
Рисунки: Лора Бочева и Христо Георгиев
ПЪРВА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА
КАТЕГОРИЯ ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ
КЛАСИРАНЕ:
Първо място: Уфук Самет, 8 г., БУ„ Иван Вазов“, Париж, Франция – тема „Най-красивата земя“
Второ място: Стефани Светомирова Харалампиева, 8 г., БУ “Св. Св. Кирил и Методий”- Виена, Австрия
 |
|
Най-красивата земя
Гледам през прозореца на колата и пълня очите си с чудеса. Те са се подредили като в гоблените, които шие мама.
Приличат на шарена шевица.
Виждам красиви езера, бистри реки, високи планини, зелени гори. А небето е синьо, синьо с бели облаци и усмихнато слънце. Около къщите на хората са цъфнали много цветя – червени, сини, жълти.
Като нарисувана българска шевица върху бял лист.
Защото тези чудеса, за които ви разказвам, се намират в България.
За мен България е най-красивата земя на този свят.
Не само, защото там са се родили мама и тате. А защото там имам приятели. Баба и дядо са там. И моята весела ваканция също винаги ме чака там – в България.
Уфук Самет
 |
|
Историята на едно българче в чужбина
Аз се казвам Стефани и съм на осем години. Родена съм във Виена, но всъщност съм българче. България е моята родина, както и родината на моите родители.
Винаги чакам с нетърпение да дойде ваканцията ми и да отида в моята любима татковина. Да усетя аромата на българската роза, да зарея поглед в безкрайната синева на Черно море и да изкача с гордост поредния български връх.
Да слушам как баба ми разказва за лека нощ истории за българските ханове, царе и народни будители. Научих много легенди и разкази за хан Аспарух, хан Крум, цар Симеон Велики, Кирил и Методий, Ботев, Левски и много други.
Един от любимите ми детски спомени е обичаят Лазаровден на село, когато бях много малка. Тогава за първи път видях моми, облечени в български носии. Останах удивена от красотата на шевиците, бродирани върху българската риза. Песните и хората, които изпълняваха тези моми, запалиха в мен любовта към българските народни танци.
Така вече почти пет години, облечена в моята красива бродирана българска риза, аз излизам на сцената и под звуците на българската народна музика танцувам, показвайки, че нашето любимо отечество – България е живо в сърцата ни, макар и да сме в чужбина.
Мечтата ми е един ден да се завърна и да живея в моята прекрасна родина – България. Аз зная, че тази моя мечта ще се сбъдне!
Стефани Харалампиева
ПЪРВА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА
КАТЕГОРИЯ РИСУНКА
КЛАСИРАНЕ:
Първо място: Александър и Борис Боркия, 8 и 10 г., гр. Верона, Италия
Второ място: Дивна Обретенова, 6 г., Арт школа КОЛОРИТ, гр. Плевен, България
Трето място: Веселина Кунова, 8 г., Арт школа „Колорит“, гр. Плевен, Бългрия
Награда за оригиналност – за използване на алтернативни материали:
Дариана Мартинова, 4 клас, Виена, Австрия
Поощрителна награда:
Кристиян Димов, 2 клас, Виена, Австрия
Александър и Борис Боркия
 |
|
Веселина Кунова и Дивна Обретенова
Дариана Мартинова
