Рисунка: Йоанна Костадинова, 15 г., град Елена
Магията на българската шевица оживя в конкурса „Моята българска бродирана риза 2024“
Тази година конкурсът „Моята българска бродирана риза 2024“ не само показа изяществото на традиционната българска шевица, но и даде поле за изява на детската фантазия и словесно майсторство. Участниците – деца от различни краища на България, сътвориха истинска магия чрез своите разкази, стихотворения, гатанки и есета, вдъхновени от вълшебния свят на старите ракли и богатството на наследството ни.
Всяко произведение разказа история, вплетена в нишките на българската традиция – за ръце, които с любов и търпение са създавали бродериите, за ракли, които пазят спомени, и за надеждата това наследство да живее и днес, в модерния свят.
Един от най-запомнящите се текстове бе вдъхновен от стар плат, съхраняван като съкровище в стара ракла. Разказваше за възрастна жена, която с цялата си любов бродира върху него, сякаш вплита душата си в шарките. Това е платът на нейното детство, върху който тя се е учила да бродира като малко момиче. Сега тя бърза да довърши бродерията и да го остави на новото поколение – на децата, израснали в света на техниката и технологиите, за да не бъде забравено умението да създаваш красота с ръцете си.
„Искам да го предам на внуците си – на онези, които виждат света през екрана, но могат да го докоснат и чрез нишките на шевицата. Искам да запомнят, че носията – или дори само една част от нея, съчетана с модерните дрехи – може да разказва истории и да напомня за онова по-просто и истинско време.“- разказва гласът на този трогателен текст.
Гатанките, които сътвориха децата, бяха не по-малко вълнуващи. Те сравняваха шевиците с „рисунки, нарисувани с конец“, с „цветя, които никога не увяхват“ и с „истории, които нямат край“. Една от тях гласи:
В себе си побира наший трикольор –
богатството на родния простор.
Свилена е, знай че се тъче.
Можеш ли да кажеш какво ще да е? /риза/
Куп конци са в строй редени,
по плата везани и наредени.
В себе си побира наший трикольор –
богатството на родния простор.
Свилена е, знай че се тъче.
Можеш ли да кажеш какво ще да е?
/риза/
Куп конци са в строй редени, по плата везани и наредени. Що е то? /шевица/
Александра Павлова, 17 г., гр. Свищов
Стихотворенията пък плениха с искреността си. Едно от тях завършваше така:
Българка съм, гордо стъпвам
люто мразя и обичам до безкрай
бяла роба, с везани шевици нося
от сандъците на баба, с благослов
Конкурсът „Моята българска бродирана риза 2024“ показа, че традициите не са забравени, а живеят в сърцата на младото поколение. Съчетанието на шевица и слово доказа, че българското може да намери своето място и в бъдещето – като мост между миналото и настоящето.
Децата, които участваха, не просто създаваха текстове. Те вдъхнаха нов живот на забравените ракли, на шевиците, на историите, които носят аромата на миналото. Защото всяка нишка, всеки бод, всеки ред в тях разказва за корените ни – и за магията, която продължава да свързва поколенията.
Този конкурс се превърна в изключително събитие, което обедини деца и младежи от цяла България в стремежа им да съхранят и предадат българските традиции чрез словото. Написаните разкази, стихотворения и гатанки са изпълнени с любов, вдъхновение и силна връзка с народното ни наследство.
Мариола Георгиева,
Директор на Културна асоциация „Асен и Илия Пейкови“ с Българско училище „АзБуки“ В Рим и Колеферо, Италия
Шевица за обич
Стихотворение от Александра Павлова, 17 г., гр. Свищов. Първо място в трета възрастова група
Мома риза си тъче
със усмивка на лице.
Тъче и пее денем у дома –
нишките реди, та стават на платна.
Платното бели на реката,
крои го после, взема мяра,
свилена риза тя да си направи
да е най-красива и сред стари, и сред млади.
Три деня платното бели,
три нощи на седенки седи
и после пак захваща плата,
на труд неуморен научена тя,
и крои, съшива свилен плат
край огън свиден – домашен благодат.
Дойде време шевица тя да веза,
баба си попита, съвет от ней да взема.
Заедно извезаха те най-красиви
чудни шевици причудливи.
Най-подире добави се дантела.
Риза най-красива от природата е снела –
везани във нея слънце, дървото на живота,
бяло, зелено и червено – цветовете на народа.
Червена връв за връзка към майката родила,
бяло за чистота и невинността свенлива,
зелено кат полята родни, що остават във сърцето
и ето, че момата бе запазила и в себе си детето.
Пролет иде, разцъфтява,
Лазаровден отново се подава
и момите светли, пременени,
вървят по улиците все засмени.
На всяка къща песни пеят,
косите весело се веят
и отиват после на реката,
да пуснат венците във водата.
И не щеш ли от далечината се задават,
трима момци, които се надяват,
любимите свои с поглед да срещнат
и китка за обич от тях да приемат.
нейният Никола се покланя даже,
хваща нежно нейната ръка,
сърце й трепва, подскача като на сърна.
Китката взема, погледи срещат,
моми се закикотват, момците ги гледат.
…
И ето, че скоро нашата мома,
сватбена шевица веза по плата.
Рисунка: Пламена Илиева Антонова, 16 год., Школа АРТ ПОПОВО, гр. Попово
Моята българска бродирана риза
Есе от Виктория Венциславова, 17 г., с. Галата, СУ„Георги Бенковски“, гр. Тетевен. Първо място в трета възрастова група
Моята българска бродирана риза не е просто дреха; това е свидетелство за богатата история и културно наследство на моя народ. Украсен със сложни дизайни, изтъкани от умели ръце, той разказва истории за традиции, вярвания и естетически усет, които са се предавали през поколенията. Тази есе ще изследва произхода на българската бродирана риза, нейното значение в социален и културен контекст и моето лично пътуване да я притежавам и оценя. Освен това ще проучим по-задълбочено ролята на бродираните ризи в поддържането и популяризирането на националната идентичност и гордост.
Бродираните ризи имат дълга история в България, датираща от Средновековието. Първоначално те са били носени от мъже като част от тяхната ежедневна униформа. С течение на времето обаче те започнаха да се свързват предимно с женското облекло, символизирайки женственост, плодородие и семейно богатство. Всяка бродирана риза разказва история чрез своите уникални мотиви и шарки. Някои често срещани мотиви включват растителни елементи като рози, слънчогледи и лози, животни като лъвове, елени и змии и геометрични фигури като карета и меандри. Тези дизайни не са просто декоративни; те притежават дълбоко символично значение, свързано с различни аспекти на живота, като любов, плодовитост, защита и сила.
Като дете израснах, заобиколен от красотата на българските фолклорни изкуства, включително бродерия. Майка ми беше тази, която запали страстта ми към тези традиции, учейки ме как да разпознавам различните мотиви и техните значения. Тя също така ме научи на стойността на търпението и прецизността, необходими за създаването на такива сложни произведения на изкуството. Докато растях, започнах да оценявам дълбокото културно значение зад тези бродирани шедьоври. Те служеха като осезаеми връзки с нашите предци, техните надежди, мечти и борби, гравирани завинаги върху платното.
Когато станах по-голям, започнах да копнея за собствена бродирана риза – символ на моята идентичност и почит към наследството на моя народ. Желанието ми беше изпълнено, когато имах възможност да пътувам из родината си и да се срещна с опитни бродиращи. Работих в тясно сътрудничество с един такъв занаятчия, за да създам риза, която представлява важни аспекти от живота ми, като семейството, природата и творчеството. Процесът на създаване отне месеци, тъй като всяка част беше щателно изработена на ръка. Виждах как любовта и вниманието, вложени във всеки бод, оживяват в плата, създавайки наистина уникално парче, което ще бъде ценено за поколения напред.
Днес моята бродирана риза стои не само като красив артикул в гардероба ми, но и като постоянно напомняне за моите корени и културно наследство. Когато го обличам, се чувствам свързан с хилядите жени преди мен, които са носили подобни ризи, вплитайки своята история и дух във всеки бод. Освен това моята бродирана риза служи като инструмент за образование, предизвикващ разговори за традиционната българска култура и нейните многобройни изрази. Като споделям историята му с другите, се надявам да насърча оценяването и разбирането на нашата богата история и наследство, както и да вдъхновя повече хора да изследват собствените си корени и да ценят своето културно наследство.
В днешния глобализиран свят е лесно да загубим връзка с нашето културно наследство. Въпреки това, предмети като моята бродирана риза служат като осезаеми връзки с нашите корени, позволявайки ни да съхраним и предадем традициите на нашите предци на бъдещите поколения. Като нося моята бродирана риза и споделям нейната история, допринасям за усилията за запазване и популяризиране на националната идентичност и гордост. Той е мълчалив, но мощен призив за признаване и оценка на богатата история и културно наследство на България.
Моята българска бродирана риза е нещо повече от дреха; това е въплъщение на историята, традицията и духа на моя народ. Чрез него мога да се свържа с миналото, да оценя настоящето и да осигуря бъдеще за нашите уникални културни практики. И докато продължавам да нося тази красива риза, аз съм благодарен за възможността да празнувам и споделям наследството, което толкова дълбоко цени моята страна. В свят, който става все по-глобализиран, предмети като моята бродирана риза стават още по-важни, тъй като ни напомнят за нашия произход и ни свързват с нашето културно наследство.