Щъркелът е едра прелетна птица с дълъг остър клюн, червени дълги крака и големи крила. Той принадлежи на рода на семейство Щъркелови.
Щъркелите отглеждат своите малки в България и други страни в Европа. Те снасят от 4 до 5 яйца. За разлика от хората, щъркелите са моногамни -не сменят партньорите си, с които са създали гнездо и се грижат за техните малки.
В едно семейство щъркели има представители от двата пола – женски и мъжки. Щъркелите в България живеят по Българското Черноморие и в някои градове и села. Те се хранят с жаби и гризачи. Изграждат гнездата си високо на покривите на училища и къщи или на някое високо дърво. Гнездото е с големи размери и всяка година се поправя от тях. То е подслон и на някои малки птици.
Промяната в околната среда оказва влияние и на живота на щъркелите. Съществува легенда, че щъркелът носи децата, и като го видиш, трябва да свалиш мартениците от ръцете си и да ги сложиш под камък или вържеш на някое разцъфтяло клонче.
Белият щъркел е един от многото описани през 1758 година птици от един шведски натуралист Карл Линей. Той кръщава рода им „Андреа Цицониа”, а 2 години по-късно, през 1760 г. френският зоолог Марк Жан Брисон нарича рода „Цициониа”.
Всяка година те долитат от Африка и минават милиони километри, за да стигнат до Европа. Половин година щъркелите живеят в Северозападна Африка, а другите шест месеца живеят в Европа и България.
Аз живея в село Белозем, наречено „селото на щъркелите“. То беше обявено за „Европейско село на белия щъркел“ през 2005 година. В селото има общо 40 гнезда, а на покрива на училището ни има 22 гнезда. През март щъркелите долитат от юг, а през август отлитат в топлите страни, защото тук при нас е ред да дойде есента и става хладно.
В моето село през месец май се провежда традиционният празник на белия щъркел. На този ден идват много хора от други страни – Полша, Германия, Хърватска, Украйна, Испания и Словения. На празника се представя много разнообразна програма: танци, песни, много настроение и веселие.
Аз обичам да пея и танцувам. Ходя на народни танци в нашето читалище, а също така и на уроци по пеене. Ученичка съм в основно училище ,,Гео Милев”, в 6 клас. Всяка година заедно с госпожа Благоева подготвяме щанд за ръчно изработени сувенири от нас учениците, а също така всеки посетител може да опита от вкусния ни ментов чай, който сами отглеждаме в биоградинката.
Селото ни е разположено в Горнотракийската низина близо до град Раковски. В Белозем се намира и влажната зона „Кисимови дупки”. През лятото там идват туристи от други страни.
Аз обичам моето красиво село Белозем! То е моят роден дом!
Станислава Петрова