Моята история за щъркелите

storks-3235077_960_720

Щъркелът е едра прелетна птица с дълъг остър клюн, червени дълги крака и големи крила. Той принадлежи на рода на семейство Щъркелови.

Щъркелите отглеждат своите малки в България и други страни в Европа. Те снасят от 4 до 5 яйца. За разлика от хората, щъркелите са моногамни -не сменят партньорите си, с които са създали гнездо и се грижат за техните малки.

В едно семейство щъркели има представители от двата пола – женски и мъжки. Щъркелите в България живеят по Българското Черноморие и в някои градове и села. Те се хранят с жаби и гризачи. Изграждат  гнездата си високо на покривите на училища и къщи или на някое високо дърво. Гнездото е с големи размери и всяка година се поправя от тях. То е подслон и на някои малки птици.

Промяната  в околната среда оказва влияние и на живота на щъркелите.   Съществува    легенда, че щъркелът носи децата, и като го видиш,  трябва да свалиш мартениците от ръцете си и да ги сложиш под камък или вържеш на някое разцъфтяло клонче.

Белият щъркел е един от многото описани през 1758 година птици от един шведски натуралист Карл Линей. Той кръщава рода  им „Андреа  Цицониа”, а 2 години по-късно, през 1760 г. френският зоолог Марк Жан Брисон нарича рода „Цициониа”.

Всяка година те долитат от Африка и минават милиони километри, за да стигнат до Европа. Половин година щъркелите живеят в Северозападна Африка, а  другите шест месеца  живеят в Европа и България.

Аз живея в село Белозем, наречено „селото на щъркелите“. То беше обявено за „Европейско село на белия  щъркел“ през 2005 година. В селото има общо 40 гнезда, а на покрива на училището ни има 22 гнезда. През март щъркелите долитат от юг, а през август отлитат в топлите страни, защото тук при нас е ред да дойде есента и  става хладно.

В моето село през месец май се провежда  традиционният празник на белия щъркел. На този ден идват много хора от други страни – Полша, Германия, Хърватска, Украйна, Испания и Словения. На празника се представя много разнообразна програма: танци, песни, много настроение и веселие.

Аз обичам да  пея и танцувам.  Ходя на  народни танци в нашето читалище, а също така и на уроци по пеене. Ученичка съм в основно училище ,,Гео Милев”, в 6 клас. Всяка година заедно с госпожа Благоева  подготвяме щанд за ръчно изработени сувенири от нас учениците, а също така всеки посетител може да опита от вкусния ни ментов чай, който сами отглеждаме в биоградинката.

Селото ни е разположено в Горнотракийската низина близо до град Раковски. В  Белозем се намира и влажната зона „Кисимови  дупки”. През лятото там идват туристи от други страни.

Аз обичам моето красиво село Белозем! То е моят роден дом!

Станислава Петрова

29750631_1666049406783954_2074055268_n

Станислава Петрова е на 13 г. Живее в Европейското село на белия щъркел – с. Белозем, близо до Пловдив.

Обича на пее и да танцува, често пише разкази и есета.

Пътуването е нейната страст.

Усмихва се и се бори да постигне мечтите си.

7_n-horz

2 web banner