Най-голямото чудо

 

1

Детските книги са  вълшебната стълба в живота на децата

Детските книги са нещо изключително важно и специално в живота на всяко дете. Дете, на което не му се чете, дете, което не чете и дете, на което не се разказват приказки е обречено да стои на тъмно и никога да не достигне до облаците и красотата на духовния свят. То ще стои на тъмно, без да знае, колко много светлина, знание и красота има в детските книги и приказните светове. Винаги съм била почитател на книгата, активен читател от малка и продължавам да обичам книгата като най-голямата ценност, която реално е безценна. За мен живот без книги е мрак и незнание, живот обречен  на бездуховност. Вярвам, че животът е приказка и всички ние сме част от нея. Всеки един от нас със своето действие или бездействие е герой в тази приказка. Обичам децата, обичам да чета, обичам да фантазирам и да си въображирам /споделям го с усмивка, това е думичка на моето малко момиче, когато беше мъничка/и въображирахме заедно. И сега го правим понякога. Книгата е в началото на веригата и в края на веригата от информационни носители и съм убедена, че тя е била е и ще бъде важна част в живота на човека. Разбира се, че детските книги са най-важни в живота на детето. Приказките са началото. Те посяват семената, от които израства характера и личността. Те развиват фантазията, представите, отношението към околния свят.

Който не обича приказки – не обича живота

Любимата ми детска писателка Кина Къдрева има мисъл: „ Който обича приказки, обича живота, който вярва в приказки – вярва в живота,  а който пише приказки воюва за живота”. Чувствам се рицар в името на  живота, защото пиша приказки. Приказките са нещото, чрез което децата не просто развиват своето въображение, не само обогатяват езиковата си култура, не просто допринасят за развитието на личността, а сякаш правят и допринасят всеки от нас да бъде по-добър и им помага да отворят сетивата си към света и различното, към обяснимото и необяснимото. Днешният свят се нуждае именно от това – от доброта и любов във всичките ѝ измерения. Една приказка може да те провокира да разтвориш научна енциклопедия, за да научиш дадено явление или да получиш информация за още нещо. Децата са любопитни и непрестанно правят открития. Те са най-важните и е добре да не ги ограничаваме в огромния информационен масив, но някак си лекичко и не натрапчиво да им даваме шанса да разтварят книгата с нетърпение, да искат да четат повече и повече, да заспиват с нея и да се събуждат с мисълта за нови открития, да мечтаят смело и да устояват своите позиции в живота. Именно четенето на детските книги е пътят, по който децата ни да растат уверени, изпълнени с обич и доброта стойностни хора.

123

Вярвам, че децата са свръхчувствителни и сетивни към света

Децата са изключително чувствителни и вярвам, че светът им не се ограничава само в черно или бяло. Дори не само в нюансите между тях. Говоря за вътрешния им свят и възприятията им извън него. Те виждат повече цвят и нюанси, отколкото ние възрастните. Широко отворените им очи попиват всяко движение на въздуха и дори съзират цвят в цвета, за който ние дори и не подоризаме, че съществува. Те са способни да откриват чудото в най-дребните неща, които ги заобикалят и съвсем по детски и наивно, искрено и чисто споделят. Според мен е важно ние възрастните да ги чуваме и да не позволяваме на детското в нас да изчезне съвсем, защото то ни прави по-добри и устойчиви към негативизма в този така огромен свят.

Вярвам в чудеса, пък нека ме мислят за наивна

Чудото е вътре в нас и ние самите сме чудо! Децата са най-голямото чудо и от тях зависи бъдещето на нашата планета Земя. Нека не позволяваме децата ни да растат безкрили и безкнижни. Най-важната роля на съвременния родител е да отгледа добри и достойни хора, а детските книги са зрънцето, което попадне ли в подходящия момент в подходящата почва спомага да израсте в дърво, раждащо златни плодове.

3

Деца – родител – учител – библиотекар и връзките между тях

Светът на книгите е голям и всички ние сме толкова големи според това, което правим и мечтаем, това което допринасяме за и в името на децата, не само на България, но и на целия свят. Библиотечните специалисти играят огромна роля между децата и книгата, както и в никакъв случай не подценявам, ролята на учителя. Учителят и библиотечно-информационният специалист вървят ръка за ръка в това опознавателно поле, пълно с разкрития и красота, но в крайна сметка всичко започва у дома. Мама и татко, баба и дядо, леля или кака, някой, който те обича непременно открехва вратата към познанието и красотата на вълшебството. С една разказана приказка, с прочетена детска книжка, която трайно се настанява в душата на малкия човек и той започва да се оглежда за още…и още е гаранция, че детето ще бъде съпричастно към света, в който живеем.

лили

Казвам се Лили Спасова и съм писател. Това беше мечтата ми от малка и се случи. Обикнах книгите, още когато не познавах буквите, четяха ми и ги запомнях наизуст. „Захарното момиче” от великолепния Светослав Минков знаех ред по ред и дори някои от предучилищната група си мислеха, че чета, а аз само сочех с показалец редовете и просто я знаех наизуст. Първият си шамар получих в първи клас, защото не бях чула, че учителката ни изкарва в двора. Бях потънала в приказния свят на Леда Милева –  приказката за „Работна Мецана”.  

„Уана. Една морска история” е най-новата ми седма книга, четвърта за деца. Подходяща е за всеки, обичащ приказките. Приказката за Ментолчо отвори вратата на Уана. Чудя се коя ли врата ще ми отвори тази морска история…Надявам се, това да е вратата към детските сърца, а приказките ми да бъдат вълшебен ключ, с който навлизам в света им. Другите шест мои книги са: „По диогенски“ (2005), „Една приказна история“ (2007), „Приказките на Дара“ (2009), „Седмият ден“, проза, (2012), „Парченца щастие“, поезия, (2015 г) и „Ментолчо”, приказка, 2019г. В продължение на пет години бях автор на образователното детско сп. „Арти“ и на сп. „Ния балеринка“. Имам публикации в периодичния печат.  

Художник на приказката за Уана е талантливата художничка Весела Тончева, понастоящем живееща в Дания. Редактор е великолепната и обичана писателка Елена Павлова, а коректор е Маргарита Братанова. Книгата е включена в Националната инициатива за насърчаване на детското четене „Разказвачът на приказки“, подкрепена от МОН.

И ако не Уана, то прочетете и разкажете някоя друга приказка на детето си и винаги помнете, че книгата е най-добрият начин, чрез който децата ни да растат добри и истински хора. Въображирайте с тях смело, така светът е по-шарен, красив и чист, такъв какъвто го виждат само децата ни.

Поръчка на приказката „Уана. Една морска история”  можете да направите

Тук: https://www.facebook.com/bookstoreatstorytaller/

Детска книжарница „При Разказвача на приказки” ВИ очаква!