Нали тато бил умен човек…

Надлъгване от гр. Вършец

По родова памет съм записала през 1960 г. едно „надлъгване“, чувала съм го и от баща ми – за един мелничар и един мливар (меливар). Предава се в нашия род и моите деца го знаят. Тази приказка-надлъгване съществува от 10-12 век още, тъй като баща ми разказва, че я знае от неговия дядо Апостол, роден през турско. Той пък я знае от неговия дядо – ето как се предават тези приказки. Тъй като река Ботуня била пълноводна, имало много тепавици и воденици и хората са ходели там да си мелят житото. Събирали са се много хора, ставала голяма опашка. И докато чакат това мливо да стане, са разказвали различни приказки, надлъгвали са се. Това надлъгване го има и в други краища на България, но не точно така, както аз я знам от нашия род, който е един от най-старите родове на Вършец – родът на Багджиите. Йорданка Костова

Тато бил умен човек. Той имал много кошери. Пчелите изброявал, а кошерищата не успявал. Всеки ден броил пчелите си. Един ден, нали тато бил умен човек, забелязал при броенето, че липсвали 2 пчели – Лисата и Патаногата. Тато веднага тръгнал да ги търси. Вървял, вървял, вървял и стигнал чак до Дунава. И какво да види: Лисата и Патаногата били впрегнати и орали една нива у Влашко.

И тато нали бил умен човек, извадил две тиквени семки и ги посадил. Веднага порастел вреш и се проточил чак до Влашко. И той по брежо, по брежо, стигнал у Влашко. Изпрегнал пчелите, а вратовете им били напукани от слънцето и орането. И нали тато бил умен човек, извадил два ореа, направил мехлем. Да, ама на вратовете на пчелите порастели ореи, много ореи.

И нали тато бил умен човек, почнал да хвърля буци земя и да брули ореите. Ама от толкова много буци, станала цела ливада. Он се качил у клонака на ореа и се чудил как да я окоси. И нали тато бил умен човек, фанал една лисица, завързал й една коса за опашката и я пуснал по ливадата. Животното бегало, бегало по ливадата и я окосило. Тато започнал да пласти сеното и направил голема купа, която опрела чак до небото. И он се изкатерил до връо.

И нали тато бил умен човек, извадил една манара, просекъл небето и кво да види – на една маса божлетата наседали и кусат кисело млеко. Хем кусат, хем се бият с лъжиците.

И нали тато бил умен човек, за да слезе, разпредил кълчищната си риза и по връвта, по връвта почнал да се спуща надоле. Нощта паднала, станало студено и нали тато бил умен човек, запалил огин да се сгрее. Една свитка паднала, та изгорила нишката. Тато падал, падал, падал, та паднал у едно блато, та до врато затънал у локвата. Една биба си направила гняздо и снесла яйца на главата му. И взела да ги мъти. А една лисица се научила да ги крадне и всеки ден краднала по едно.

Ама нали тато е умен човек, хванал лисицата за опашката и она го изтеглила от блатото. Отърсил се, отърсил се, погледнал към небото, там една врана летела и писмо четела: мелничаря да си обира чуплетата и чукалцата, а мливарят да стане мелничар.

Записал: Владимир Добрев

Илюстрация: Йорданка Бъгова, 7-ми кл., гр. Пловдив