Началното и основното образование в Япония и България

Откъде започват различията

Основната причина, която ме провокира да пиша по тази тема, беше силният ми интерес в областта на точните науки, в частност на математиката.  Япония е именно една от държавите, най-силно развиващи се в технологически аспект. Точно затова реших да разгледам етапа на образование, в който се изгражда начина на мислене на децата, а именно началния и основния.

Поради бързата глобализация, дори консервативни общества като японското променят възгледите си. В днешни дни японското образование съчетава традиционните устои с взаимствани от западната култура образователни методи. Ще разгледаме тази симбиоза между традиционното и съвременното в японското образование и ще го съпоставим с българското.

Културно-историческо развитие на образованието

В исторически аспект японската образователна система се е променяла многократно, но в основата й лежи идеята за лоялността и моралното обучение на човешкия индивид. Тя датира с въвеждането на китайското писмо и Будизма през 5. век.

През 701 г. са основани първите училища от Тайхо Коде, които били предназначени за деца с благороднически произход. Едва в средата на периода Едо (1600-1867 г.) образованието се разпростира и сред простолюдието. То е било базирано върху Конфуцианството и акцентирало върху механичното наизустяване и изучаването на китайска литература. В този период в японското образование се развиват два основни типа училища. Първият тип са така наречените владенчески училища (ханко). Те осигурявали образованието на деца от класата на самураите. Вторият тип са училищата теракоя. В тях се учели децата на обикновените хора от населението, като се наблягало върху нравственото обучение и предмети като четене, писане и аритметика. Този тип училища силно прилича на българските килийни училища от началото на 15. до средата на 19. век, които имали за цел да изграждат преписвачи на книги, зографи и учители.

От 1867 г., с началото на периода Мейджи или „Реставрацията Мейджи“, започва  процес на политически и обществени промени, характеризиращи се с премахването на феодализма и въвеждането на пазарната икономика. Основната причина за реставрацията е нуждата на политическия елит в страната за бърза модернизация. Това се отразява на японското образование, като се налагат промени уеднаквяващо го с европейското. Установява се триредна образователна система – начално, средно училище и университет.

Занятията, изучавани в училищата, са идентични със западноевопейските, а учебниците са буквално преведени. Започва се строенето на училища с невиждан размах, като постепенно образованието става достъпно за всички слоеве на обществото. Това води неимоверно до повишаване на грамотността на японския народ. На фона на всички тези промени същината на японското образование, а  именно идеята за лоялност и моралното обучение на човешкия индивид, се изгубва.

Така се стига до издаването на императорския указ „Великите принципи на образованието“ през 1879 г., като преподаването на морал се връща на първо място, а лоялността и национализма отново стават водещи ценности. Преразглеждат се дотогавашните учебници, много от тях са иззети като вредни за социалния ред. През 1879 г. са издадени и „Образователни рамки”, които акцентират върху конфуцианските ценности, а през 1890 г. се оформя и Указ за образованието, който по същество е строг кодекс за поведение, който призовава към беззаветно служене на интересите на обществото и строго подчинение на законите.

император Мейджи

                                                                                                                        Император Мейджи

След края на Втората световна война, като загубила, Япония е подложена на американска военна окупация. Вследствие на това образователната система, като всяка друга област от живота на японското население, силно се изменя. През 1946 г. е създаден и Съвет по реформите в образованието към щаба на Върховния главнокомандващ съюзническите сили. Той се състоял почти изцяло от американски чиновници, чиято задача била да реформират всяка сфера на японското образование.

След въстановяването на японския суверенитет, чрез мирния договор от Сан Франциско през 1952 г., японската просветна система отхвърля идеята за американизация, като се осланя на своя многовековен опит. Въпреки факта, че американската образователна система съществува отчасти и до днес като помощна за японската, поради дългия й период на окупационно влияние, образованието в Япония като институция се основава на националната идентичност на народа.

Японското образование днес

В днешни дни японското образование много се различава от българското, предимно по вида на изучаваните предмети. В началния етап на образование японското училище набляга на майчиния език, обществените науки, домакинството и нравоучението. Последните три са специфични за японската просветна програма като се занимават най-общо казано с изграждането на моралните, нравствените и общочовешките ценности на японеца в социума, докато в България се набляга по-скоро на битовите проблеми, природата и света.

У нас програмата е изградена от предмети като български език, роден край, домашен бит и техника и др., които имат за цел най-общо да създадат представата на детето за заобикалящия го свят. Изграждането на морални и общочовешки ценности е задача на семейството, която само се допълва от учителя. Това е най-голямата разлика в целта, към която се стремят двете институции – българското и японското училище. Оттам произтича и различното отношение на вече порастналите ученици към образованието съответно в двете държави.

Разлики в основните изучавани предмети

Ученичка от начален курс подрежда формичките си за сладки за часа по домакинствоОбществените науки се занимават главно със задълженията на гражданина в обществото. Заедно с нравоучението, те оформят ценностния мироглед у подрастващия ученик. Домакинството или домашната икономика е предмет, който изгражда представата за поддържането на дома, като се започне от готвене и чистене и се стигне до създаването на стабилен домашен бюджет. Именно този предмет ми направи най-голямо впечатление, тъй като готварството не се учи на теория, а на практика. Всяко училище има отделна стая, оборудвана с кухненски принадлежности и готварски уреди, където децата могат да придобият реален опит в кулинарната област.

Шиенето, електрониката и дърводелството също са подкрепени с материална база, като те се разглеждат като свободно-избираеми часове и зависят от учебния план на самото училище. Това е предмет, който развива главно изобретателността и сръчността на ученика и подпомага дисциплинирането.

Ученичка от начален курс подрежда формичките си за сладки за часа по домакинство.

Вътрешна организация в японското училище

Вътрешната организация в японските училища е много различна в сравнение с българската. Различията се изразяват главно в разпределението на учебните занятия и допълнителните задължения на ученика.

Учебните занятия в българсото училище са разделени на две смени – първа и втора, които започват съответно в 7:30 и 13:30 часа. В Япония това съвсем не е така. Часовете  за всички започват в 8:30 ч. Учениците, които живеят далеч от училището, в което учат, пристигат с училищния автобус на съответното училище. Преди началото на учебния ден класният ръководител минава през стаята и провежда около 15-минутен „час на класа“ с цел обсъждане на належащ проблем.

Допълнителните задължения на ученика са нещо специфично за японските училища. Те са ежедневен ангажимент и имат за цел да дисциплинират и учат на отговорност. Разделят се на задължения по обяда и задължения по чистотата.

Всеки клас има по един отговорник за обяда. Той се сменя всяка седмица и заедно с отговорниците от другите класове се сформира група на отговорниците. След учебните занятия тази група носи храната в класните стаи и я разпределя за всеки.

След обяда идва ред на почистването. Всеки ученик се включва в него, като съответния клас почиства своята класна стая-horz

След обяда идва ред на почистването. Всеки ученик се включва в него, като съответния клас почиства своята класна стая.

Разлики в извънкласните дейности

Друга основна разлика между българското и японското училище е заетостта на ученика в извъкласните дейности. В Япония тя е много по-широко обхваната и не се отнася само до кръжоците и спорта.

Освен задълженията по чистотата и обяда, всеки клас има своя радиоговорител, който съобщава кога ще бъде обядът, откога докога ще се чисти и пуска музика през междучасията.

Извънкласните занимания са широко застъпени в областта на спорта и традиционните японски изкуства. Освен бойните изкуства айкидо, карате и кендо, се практикуват бейзбол, футбол и плуване. Традиционните японски чайна церемония, икебана, калиграфия и оригами, също както и клубовете по кино, фотография, оркестър, хор и вестник на училището са масово посещавани.

Клубът по кино е, може би, едно от най-специфичните извънкласни дейности, тъй като се занимава с работа с камера, режисура и заснемане на видеоклипове. В Япония музиката се фаворизира дотолкова, че е изградена традиция в тази област, която се демонстрира на завършването на всяка учебна година. Също така е осигурена богата материална база, с която разполага всяко учебно заведение. Тя се изразява в наличието на подходяща зала с акустика и музикални инструменти, необходими за един оркестър.

Обща снимка на ученици от 5 клас

 Обща снимка на ученици от 5 клас

Образованието е основата, върху която се гради просперитетът на обществото. Ето защо структурирането и  развитието трябва да бъде дългосрочен приоритет на държавата. Необходимо е непрекъснато да се проучва опитът на други държави, независимо от културните и религиозните различия. Япония е един прекрасен пример за такава държава и връзката с нея дава възможност за развитието на българската просветна система.

Биляна Николаева Никифорова от 12 „д“ клас,

18 СУ „Уилям Гладстон“, София

2013 г.

Учител: Соня Тотева

Източници: Василена Делчева, Ивелина Башлийска

Сайт на японското посолство

Сайт на министерството на образованието

63469429912dc1ccdb06743287acc7c4_L

Изключително интересна за сп. „Щъркел“ е инициативата на 18 СУ „Уилям Гладстон“, София, да инициира проектна дейност  по гражданско образование сред учениците от гимназиалния курс.

Стартираме поредица, в която ще ви представим проектите на ученици от 12 клас, завършили преди 3 години 18 СУ.

С нея желаем да популяризираме труда на учениците и да надникнем в другите култури, до които те се докосват, пътувайки до Далечния Изток.

Благодарим на ръководството на 18 СУ за предоставените материали! Насладете се на онова, което виждате през прозорчето към света!

Екип на сп. „Щъркел“

gerb