Оброчна плочица от с. Градешница, 5 хилядолетие пр. Хр.
Най-старите обитатели на днешните български земи преди траките обитавали главно Родопите и Северна България, за което съдим по откритите палеолитни находища. По дунавския бряг те се намират в местността „Писаните камъни“ до Свищов, при Никопол, както и между Тутракан и Силистра.
През Каменната епоха главно средство за препитание на човека бил ловът на едри диви животни – мамут, северен елен, див кон, газели, дребни животни и птици. За да осъществят успешен лов, хората изработвали копия от дърво, снабдени с каменни или костени остриета. Около реките и езерата естествено се зародил риболовът. Хората започнали да изработват малки лодки, доказателство за наличие на мощния дух на откривателство, с което били изпълнени древните хора.
Хората живеели в родови общини – съюз на кръвно свързани помежду си родственици, които нямали право да се женят помежду си и се сродявали с членове на друг род. Всички участвали в трудовата дейност, а жената заемала най-високо обществено положение – това била ерата на матриархата. По нашите земи е бил регистриран балкански вариант на мустиерската култура, която послужила за основа на по-нататъшното културно развитие на родовата община.
Човекът през този период изграждал временни жилища (землянки или полуземлянки), близо до водни източници, където се събирали дивите животни. Живеели още и в пещери. В жилищата или в близо до тях имало огнища, открити са примитивни лампи и факли, които служели за осветление. От кожите на убитите животни изработвали облекло, което било съшивано с помощта на игли от кости.
Първите опити в култивирането на растения и опитомяването на животни, което довело до появата на земеделие и скотовъдство, принудило населението да води по-уседнал начин на живот, поради което започнали да строят селища и жилища. Наред с грънчарството, преденето и тъкането, се развила натуралната размяна между родовете и племената. Открита била медта – нашите земи са богати с медни находища поради което на балканския полуостров започнало усилено развитие на първична металургия за добив и обработка на медна руда. При село Караново (Сливенско) е била обособена култура, която има 7 пласта – от 5500 г. пр. Хр. до 2000 г. пр. Хр. В Софийско поле през 5 хил. пр. Хр. се развила културата Кремиковци 1, а в Северозападна България се развила култура, в която населението произвеждало и си служило с многоцветна керамика. По течението на река Камчия, Тича и до Варна била разпространена култура, за която съдим по Варненския Халколитен Некропол.
Някои от културните пластове на почти всички селища в България от този период има временни прекъсвания (хиатуси) – вероятно причините за временното напускане на селищата се криели повече в изтощаването на обработваемата почва и на природните промени, а не заради неприятелски нападения, грабежи или миграции на племена, характерни за тази епоха. Неолитните и Халколитните култури в България и на Балканите били много по стари. Учените твърдят, че в Близкия изток са добивали медна руда (Малахит) през 8-7 хил.пр.хр., докато старите султури в Месопотамия и Египет се запознали с медта чак през 6-5 хил. пр. Хр.
На територията на днешна България се намирал един от центровете на развито рударство и медна металургия. Предполага се че древните хора случайно са открили находища на Малахит и Азорит, от които започнали да добиват мед. Намерени са много наклонени шахти, където древният рудокопач слизал надолу в земята и изкопавал галерии, които днес представляват доста големи празни пространства. При село Хрищени (Старозагорско) и местността Мечи кладенец (Айбунар) при старозагорските Минерални бани се намират едни от най-старите и най-големи медни рудни разработки в Европа (4 хил. пр. Хр.). Дълбочината на прокопаните галерии в скалната маса достигнала на места до 27 метра.
Рудодобивът се извършвал с помощта на несъвършени средства, а най-ефикасен метод бил свързан с използването на огъня. Нагорещявали силно скалата, която съдържала медна руда, след което я заливали със студена вода. Рязката промяна на температурата ставала причина за образуването на дълбоки пукнатини, в които набивали дебели дървени колове. По този начин се откъсвали големи късове медна руда, които изнасяли на повърхността. Там начуквали едрите късове с помощта на големи каменни чукове, а след това с ръчни каменни мелници и хавани едрите парчета били стривани на ситно. Рудата разтопявали в изкопана в земята плитка яма, а по-късно топенето се извършвало в изградени от камък специални пещи, измазани отвътре и отвън с огнеопорна глина. Били изграждани обикновено до някоя скала на глинеста почва, в която изкопавали овалната вдлъбнатина. Разтопеният метал се събирал на дъното, а шлаката се изпускала чрез дупка в пещта или била учуквана след като изстине.
За металургическата техника говори един фрагмент от пещ за топене на медни руди край Етрополе – по форма и големина тази пещ била напълно еднаква с откритата в Митерберг (Австрия) пещ за топене на медна руда, която се отнася към бронзовата епоха. Медта била използвана за изработване на оръдия на труда, накити за украса на глинени идоли и други култови и битови предмети. От стопената и приготвена във вид на кюлчета мед били изковани клинове, брадви, шила, халкички, пластинки и др. Според някой изследвачи, наличието на значителни медни и рудни находища е съдействало за самостоятелното възникване на металургията на Балканския полуостров, която по всяка вероятност предшествала металургията на Егейския Свят.
Наред с металургията на мед, било развито и златарството, като най-голям брой златни предмети, главно накити, били намерени във Варненския Халколитен некропол – общото тегло надвишава няколко килограма, което го прави най-голямото халколитно съкровище в Европа.
Съкровището от Варненския халколитен некропол
За обработка на земеделските култури (първите земеделци по нашите земи засявали пшеница, еднозърнест лимец, ечемик, фий, бобови растения, лозя и др.) използвали сърпове, направени от рог на елен и снабдени с кремъчни зъбци, обикновено 4 на брой, закрепени посредством иглолистна смола. В Казанлък при разкопки на селищна могила била открита една от най- големите колекции от сърпове в Европа – към 70 сърпа. Подобни сърпове били слабо познати тогава в съседните страни и в Европа, а първообразите им трябва да се търсят в Близкия Изток, където по времето на Мезолита (Натуфийската култура в Палестина) с подобен вид сърпове са рязали диворастящи растения.
Зърнените храни били съхранявани в питоси, ями изкопани в земята, чието дъно било постлано с керамични фрагменти, а стените измазани с глина. Древните обитатели на нашите земи отглеждали домашни животни – куче, говедо, свиня, овца, коза и др.
Керамиката била изпичана на огън в открито огнище на края на селището. Интересно е, че в наши дни индианското племе „хопи“ в Северна Аризона по същия начин изпичат керамиката. Грънчарството било важен домашен занаят. При село Мулдава (Пловдивско) били открити повече от 50 керамични съда, което предполага, че това била работилница-склад, в която се съхранявала керамиката. При Караново били открити пък 130 съда с най-разнообразни форми и украси, изработени посредством различни техники – врязване, инкрустиране, боядисване, набождане и др. Преобладавали геометричните, придружени от бели точки. Обикновено били оцветявани в два цвята, но имало и многоцветни съдове – древните майстори достигнали високо съвършенство по отношение на орнаментите и мотивите.
Край село Чавдар, Софийско бил намерен антропоморфен глинен съд със забележителен лицев образ, който много наподобява театрална маска. Лицевата ваза най-вероятно символизира култа към плодородието на „Майката-Земя“, която много прилича на вазите от Троя, но тя ги предхожда най-малко с две хилядолетия. В тракийската низина били открити зооморфни съдове, свързани с култа към Слънцето и идеята за плодородието. Вероятно те били използвани за изливане на течности при религиозните обреди.
В Мала Азия били открити съдове, изработени от дърво, които приличали много на съдовете от нашите земи. По-рядко са познати съдове от мрамор, които са характерни по-скоро за старите култури в Близкия Изток (Месопотамия) и Източното Средиземноморие.
Поселищна система и центрове на култура през Новокаменната и Меднокаменната епоха
Бързото увеличаване на населението в началото на Новокаменната епоха станало причина за възникване на много нови селища по терасите на реките, в долините и по високите полета, където имало плодородна почва за земеделие, пасища за добитъка, гори за лов на дивеч и наличие на постоянна изворна вода. Селищата били оградени от земен вал, върху който имало палисада (дървена ограда). От продължителния живот на едно и също място се образували селищни могили, които съдържали няколко културни напластявания (развалини на жилища, покъщина, глинени съдове, хранителни отпадъци и др.) Най-големите селищни могили се намирали в Тракийската низина и Североизточна България, имали форма на ниско пресечен конус с диаметър от 60 до 250 м. и височина 15 м.
Жилищата били дървени, с плетени стени, измазани с кал. Намирали се от двете страни на тесни улички, послани с чакъл, пясък, дървен материал и шума. Жилищата имали форма на правоъгълник, близки до квадрат, с една или две стаи, дължината им стигала 8 м. а ширината 6 м. Вратата била разположена откъм юг.
Постепенно помещенията станали три – централно за живеене, стопанско и култово.
През медната епоха (Халколит)-4800-4000 г. пр. Хр. селищата били изграждани по предварителен план – ограждането на правоъгълно пространство от 5 до 20, понякога до 30 декара. През средата на селището имало свободно пространство-там се кръстосвали две главни улички, от двете страни на които се намирали жилищните сектори. В едно селище от 5 декара имало 30 жилища, а в най-големите до 150 жилища, с население от 300 до 1200 душа. Селището било оградено от дървени огради (палисади) заздравени с глина. При изхода на уличките се намирали входовете към селището. Жилищата имали преддверие, в дъното на жилището била разположена пеща, по-късно в единия от ъглите. При село Овчарово (Търговищко) бил открит макет на жилище-подобен „модел“ се наблюдавал в халколитните селища на триполската култура в Украйна и в Породин в Македония.
Най-гъсто населени били Тракийската низина и басейнът на Марица, Северна България, Софийското поле и др. Разкопките на могилите в Казанлъшката долина и селищните могили около Пловдив, Стара Загора, Нова Загора и др. Доказали местния произход на халколитната култура. Това се доказва и с помощта на установената генетична връзка между стария и средния неолит. Пирдопско-Златишкото и Софийското поле били заселени още по времето на стария неолит. Интересно е, че селищата в плодородните райони през неолита и халколита отстояли едно от друго на 3-10 км.
През халколита продължили да се развиват занаятите – това довело до по тесни връзки с близки и далечни страни. Развити били предачеството, тъкачеството, шиенето и др. Били открити многобройни глинени тежести за стан, като върху някоя от тях били гравирани символични знаци.
В рамките на родовата община съществувало разделение на труда. Благоприятните климатични условия и увеличаването на населението станали причина за активни търговски връзки до Молдавия, Карпатите, Егейско море, река Вардар, където е отбелязана висока за времето материална и духовна култура. Било установено, че по-заможните жители били погребвани с повече златни предмети и глинени съдове, отколкото бедните.
В Североизточна България и при морския Варненски край започнал процес на социална и имуществена диференциация, при който се обособил слой от заможни семейства. Във всяко жилище живеели големи фамилии, които имали лично стопанство.
Ролята на скотовъдството през Халколита значително се засилила и бил създаден излишен стопански продукт, предназначен за размяна, обменян с равностойни продукти на други човешки общности. Все повече се увеличавала ролята на мъжа в стопанството, особено когато се изисквало по-тежък мъжки труд – рударство, примитивна металургия на мед, добив и преработка на злато. Очевидно женският труд отстъпил на заден план и мъжкият труд станал водещ. Започнала ерата на патриархата.
Религиозни вярвания и духовна култура
Стените на някои постройки били украсени с релефни или рисувани геометрични орнаменти, което говорело за различното им предназначение – служели за светилища и извършване на култови обреди. Открит е глинен модел на светилище в селищната могила при старозагорските минерални бани и модел на двуетажно светилище в Русе. Тези култови домове се наричали „кива“ и много приличали на тези в САЩ при индианското племе „хопи“. В Мала Азия, от времето на Халколита, са открити светилища в Мала Азия (Чатал Хюйюк) с украсени стени с митологични сцени – у нас не се срещат такива.
От глина или мрамор били изработвани тип човешки фигури с висока шия, моделирани от глина или мрамор (Караново, Азмашка селищна могила, село Чавдар и др.). Били изработвани идоли от кост и злато. При Старозагорските минерални бани е открита човешка фигура, висока около 50 см., с моделирани едновременно две човешки тела от мъжки и женски пол – вероятно божество, далечен първообраз на двуглавите божества.
Владимир Добрев
Следва продължение
