Снимка: https://pixabay.com
Разказ
Чу се гръм!
После всичко утихна, но той беше достатъчен, за да развали съня на господин Скийп – бяла, доста нахална котка. Г-н Скийп тъкмо отново се опитваше да заспи, когато пак се чу гръм. Котката се стресна за втори път, но си обеща, че повече няма да обръща внимание на какъвто и да е звук, ако ще и оръдеен залп да е.
Звукът, който последва обаче, не само доказа на г-н Скийп, че има по-стряскащи неща от гръмотевиците, но и го принуди да направи паникьосан скок в мрака под прозореца. Подсъзнанието на котката прие за нужно да предприеме тези мерки, защото другата част от мозъчето му все още беше задрямало и не бе подготвено. Въпреки че се събуди насред въздуха, г-н Скийп, като всяка уважаваща себе си котка, успя да се приземи на четири лапички.
Според доктор Михаил Колев морето е най-красиво през нощта. Не че той не спеше и не хъркаше, разтрисайки целия фар, защото – да, той и неговият колега и личен асистент временно живееха във фара. Те бяха ескортирани от горепосочения г-н Скийп, едно твърде умно куче и някакво канарче, което спеше почти денонощно. Запознаха се и с едно семейство мишки, но това е различна история.
Ами да, д-р Колев и г-н Михайлов, живееха във фара, докато бъдат оневинени относно един обир…
И така, докато д-р Колев сънуваше градини и цветя, някъде в безкрайните лехи се чу подобие на топовен гръм и понеже той не си беше обещавал да не се занимава с оръдейни залпове, се блъсна в дърво (или по-точно беше паднал от леглото и се беше ударил в пода). Умното куче лаеше. Докторът беше достатъчно умен, за да се сети, че силният трясък вероятно е истински, но като видя ядосания поглед на намръщения котарак и осъзна напористия лай на кучето, разбра, че не се заблуждава.
Човекът бързо разбуди своя колега, бутайки го от леглото (най-успешната стратегия в критични ситуации, поне според него). Г-н Михайлов спеше като пън – нито хъркаше, нито мърдаше.
Хубаво де, ама д-р Колев се спъна в г-н Михайлов и настъпи опашката на Умното куче, което на свой ред изквича толкова силно, че отново не позволи на уважавания от всички във фара г-н Скийп да почива.
Скоро двамата мъже бяха навън в бурната и осветявана от светкавици нощ, с фенери в ръце. Нощното небе бе раздирано от гръмотевици, вълните се бунтуваха и с тътен се разбиваха в плитчините около фара.
Фарът при Поморие
В този момент зарът се търкулна…, д-р Колев разбра какво се е случило – пред тях стоеше ударил се в скалите кораб. Вярно е, че фарът светеше, но едно от въжетата, което трябва да държи задната мачта, се беше скъсало, позволявайки на платното да се извърти и да захвърли в бушуващата стихия рулевия. В борбата с бурята корабът бе станал неуправляем и сега лежеше полуразбит на скалите.
От кораба се чуваха гласове – мъжки, женски, детски. Хората започнаха да излизат, някои държаха газени лампи в ръце. Г-н Михайлов ги упътваше към фара, а д-р Колев проверяваше дали има сериозно пострадали. Корабокрушенците (моряците, войниците и животните – много странен екипаж) разказаха какво се е случило и се постоплиха. Обясниха, че те са нещо като голямо семейство от няколко рода, като всички заедно живеят на кораба, наречен „Славея“, който сега представляваше разбитото корито, легнало и здраво заклещено в скалите.
Робин, падналият зад борда, скоро доплува до фара и заби по един шамар на неколцина, обвинявайки ги, че не са го чули, докато е викал от водата.
И така, още с първите лъчи на утрото строителните работи по кораба започнаха като всички помагаха, дори канарчето.
Спас Стоименов
Следва продължение
 |
|