Четиво с продължение
Илюстрация: Павлина Шиндрова, 16 г., град Дряново
„СВЕТЕЩИТЕ МОСТОВЕ“, седма глава
От Борис Цветанов, 11 г. и Маргарита Друмева
Творбата е създадена по време на заниманията по творческо писане с деца
Кабиюк седеше в полицейското управление в стаята за разпити, а срещу него бе навел глава неговият приятел Зебу.
– Признавам, Кабиюк, скрих от теб какво се случи. Прости ми! – наруши неловкото мълчание Зебу.
– Ти ме излъга! Приятели сме от деца! Защо? Кое те накара да забравиш приятелството ни и да се решиш на тази толкова опасна стъпка? – възмутено извика началникът на полицията и гласът му се разтрепери от болка.
– Ши Ченг! – промълви Зебу и очите му светнаха.
– Древният потънал Град на лъвовете в езерото Киандао, близо до едноименната планина? Да, зная за тази твоя страст и за подводния ти проект. Но каква е връзката с короната на Окинава? – попита Кабиюк.
– Обещаха ми… финансиране, за да започна археологически проучвания. Приятелю, това е делото на живота ми! Повече от 25 години се опитвам да привлека вниманието на правителството към този проект, от който всички ние ще имаме голяма полза – не само като попълване на пъзелчето от великата ни история от преди 1800 години, но и като уникална туристическа дестинация. Парите щяха да стигнат за стъклените подводни тунели, откъдето се вижда великолепието на древния град.
– Прекрасен проект! Но защо по този начин? Как щеше да обясниш откъде имаш тези пари? И в крайна сметка – кой ти обеща?
– Не знам. При мен дойде Мелиса, много красива жена. Каза, че всичко ще бъде наред и ще имам финансиране с подкрепата на китайското правителство.
– Да, разбрах всичко. Жената се казва Мелиса, нали? – попита Кабиюк и присви очите си, сякаш подреждаше историята в мислите си.
– Мелиса… Един ден дойде при мен в музея… – промълви Зебу.
– Мелиса е търсена от Интерпол за крупни кражби на артефакти и връзки с най-големите престъпни групировки в света… Приятелю Зебу, сериозно си загазил.
– Какво? Идея нямах…
– Смяташ, че съучастието ти в кражбата на старинна корона, която струва 960 милиарда долара, може да ти се размине? Все същият наивник си, както едно време – съчувствено промълви Кабиюк.
– Аз… наистина не виждах друго, освен Ши Ченг… – отнесе се в мислите си Зебу.
– Мелиса, жената-призрак, тайнствена и непредвидима, която винаги постига целите си. Нейният дом е целият свят – тя е навсякъде и никъде. От време на време се появява на най-елитните правителствени коктейли, облечена винаги в разкошни червени рокли. Последното, което знаем за нея, е връзката ѝ с Ратгана, малайски мултимилиардер от Мианмар, забогатял от добив на пясък в езерото Поянху.
– О, знам за него. Ратгана не беше ли строителният магнат, който превърна добивът на пясък във водеща индустрия в района и причини екологична катастрофа? – прекъсна го Зебу.
– Да, именно. Но той имаше туристически, риболовни и търговски кораби, с които ловеше шарани и златни риби и ги продаваше на баснословни цени. Това не само че причини изчезването на тези и на други уникални морски обитатели, като морските свине без перки, например, но и отрови водата в езерото. Сега там е забранено да се движат дори рибарски лодки, а малкото останали риби са натрупали вредни вещества и са негодни за консумация. И всички тези престъпления са останали ненаказани. – Кабиюк сви очи в знак на негодувание.
– Кабиюк, Мелиса пристигна от Мианмар… – тихо промълви Зебу.
– Ще трябва да поогледам двореца на Ратгана в Миамар. Мелиса трябва да е наблизо… А ти… Не трябваше да се забъркваш в това, Зебу! – обърна се съчувствено към приятеля си Кабиюк.
Изведнъж телефонът издаде звук. Кабиюк бе получил съобщение. Той го прочете и очите му светнаха.
– Бетина е. С Шамил са на п-в Аляска, в дома на проф. Айжин Боро – под един покрив с Мелиса… Точно навреме, Бетина! Благодаря ти!
Кабиюк грабна томчето с историята на Окинава и бързо излезе от стаята. В полицейския хеликоптер шефът на Шанхайската полиция започна проучване на проф. Айжин Боро.
Следва продължение
Шеста глава на повестта „Светещите мостове“ може да прочетете тук:
