Снимки: Pinterest
Когато през 1520 г. корабите на Фернандо Магелан минали покрай островите от архипелага в южната част на континента Южна Америка между Атлантическия и Тихия океан, европейските мореплаватели видели стотици горящи огньове и кръстили тази мистична земя Tierra del Fuego – Огнена земя. По-късно щели да разберат, че това не са пожарища, а традиция в културата на племето Она, познато още с имената селкнам и аона, от което днес са останали само легенди. Хората Она запалвали съзнателно големи клади в центъра на селището и имали обичай да стоят дълго около тях, за да се топлят в суровия климат, подобен на канадския и скандинавския. През по-голямата част от годината островите били покрити със сняг и лед. От Антарктида идвали студени водни течения, които превръщали океана в огромна ледена пустиня.
Она изчезнали окончателно в средата на 20 век. Те населявали северозападната част на Огнена земя, в териториите на днешната държава Чили, както и източните части на Аржентина. Били номади и се препитавали с лов на сърни, елени, мечки, глигани. Чувствали се отлично в морето и изкусно ловели косатки, кашалоти, делфини, морски лъвове, нарвали, тюлени и моржове. Не отглеждали животни и подобна мисъл била за тях съвършено чужда. Това била една от причините да бъдат избивани като крадци и разбойници – Она ловували… домашните животни във фермите на цивилизованите фермери, мислейки че ловят диви животни, и недоумявали защо към тях се отнасят зле. Частната собственост им била непозната, смятали за свое притежание само онова, което могат да носят на гърба си при поредното преместване. На някои места, където суровите условия позволявали, те отглеждали ръж и патагонска дива пшеница, които били сред най-разпространените растителни култури по тези места.
Хората от племето Она били едни от последните първобитни етноси в Южна Америка. Те споделяли Tierra del Fuego с Haush (или Manek’enk ), друга номадска култура, която живеела в югоизточната част на острова. Счита се, че са произлезли като народ на континента, но преди хиляди години са мигрирали на островите от архипелага с кану през Магелановия проток. Намерените предмети от тяхната култура на Фолклендските и Южно-Шетландските острови, както и в северозападната част на Антарктика, доказвали, че били отлични мореплаватели. Техните морски плавателни съдове били направени от китови кости, с платна от китова кожа. Днес се счита, че именно те са открили Антарктика, дълго време преди Скот и Амундсен.
Езикът, на който общували Она, се наричал Чонан, в рамките на който имало диалекти, характерни за съответния клан. Живеели на малки групи и нямали постоянни селища. Водели номадски начин на живот и често сменяли местообиталищата си, затова не си строели къщи. Живеели в малки заслони между скалите или навътре в иглолистните гори, далеч от суровите антарктически ветрове. По средата на заслоните горяло традиционното огнище, което ги топлело в минусовите температури. Хората имали навик да стоят около огньовете дълго време или в заслона, или по средата на селището около огромните клади.
Автохтонното население на Огнена земя живеело в изолация в продължение на хилядолетия, поради което запазило своята уникална култура до идването на европейските мореплаватели. Нито Магелан, нито Франсис Дрейк, който минал край Огнена земя през 1578 г., проявили интерес към местното население. Едва немският естествоизпитател Георг Форстър от експедицията на Джеймс Кук (1774 г.) отбелязал в записките си, че туземците на Огнена земя ходят голи въпреки ледовете, обличали се в кожи само в най-студените дни от годината и спели на голите камъни без да усещат дискомфорт.
За да оцелеят, те калявали децата от много малки да издържат на студ като прекарвали навън дълго време голи, само с препаски. Мъжете и жените също се гмуркали голи в ледените води за лов на миди и стриди. Случвало се пътешественици да описват изумлението си, когато спускат лодки от корабите си, за да достигнат до брега – срещу тях плували голи любопитни туземци, макар във водата да плували ледени късове. Децата не били изключение и плували близо до майките си.
Она били изключително устойчиви на вятър и в смразяващо студената вода, което се предавало от поколение на поколение като генетична особеност. Чилийските антрополози установили, че телесната температура на племето (преди сто години) е с един градус по-висока от тази на европейските хора и техните метаболизми работели много по-бързо от тези на другите хора. Племето Она успяло да постигне такова висока ниво на адаптация към студа като първо обменът на веществата трябвало да премине на енергоспестяващ режим, кръвта да циркулира сред вътрешните органи и в много малка степен да отива към повърхността на кожата, където има топлинни загуби. Она били по-ниски на ръст като цяло, но със здрави мускулести крайници.
Естествено е хора, живеещи в такива условия, да търсят начин за справяне с минусовите температури, за да оцелеят. Те наблюдавали животинския свят около тях и установили, че подкожните мазнини на морските бозайници служели за естествен изолатор на студа, и измислили как да използват това в своя живот. Она втривали тюленова мас в тялото си и мнозина антрополози описали в своите трудове „невидимия пуловер“ на индианците от Огнена земя.
Хората Она имали сложна религиозна система. Те вярвали в Божеството-създател на света, наречен Kénos (Quénos) и във Великото свръхестествено същество Temáukel, което пазело световния ред. Практикували шаманизъм, а героите на техните приказки (xon) имали свръхестествени способности и можели да контролират времето. За Она били характерни и церемониите на посвещение на момчетата при преминаването им към зряла възраст – мъжките инициации се наричали Hain. Момчетата били затваряни в тъмна хижа и атакувани от „духове“, които всъщност били хора, облечени като свръхестествени същества. Децата от малки били учени да вярват и да се страхуват от тях, били заплашвани с духовете, когато имат лошо поведение.
Задачата на момчето, което преминавало през инициация, била да демаскира духа и да види, че духовете всъщност са човешки същества. Тогава им разказвали историята за сътворението на света, свързана със слънцето и луната. В миналото жените се маскирали като духове, за да контролират мъжете. Когато лъжата станала явна и маскарадът бил разкрит, мъжете от своя страна възприели театралната игра да се обличат като духове. Жените уж не знаели това, когато момчетата в инициация трябвало да се борят с духовете. Всеки дух имал традиционни жестове, думи, действия, така че да бъде разпознат и идентифициран. Обикновено театралната игра имала за цел възстановка на митични събития, но и включвала тестове за младите мъже, които трябвало да покажат смелост, находчивост, устояване на изкушение, изтърпяване на болка и преодоляване на страха.
До заселването на колонизаторите, игрите и ритуалите Hain продължавали много дълго, понякога дори година. Игрите започвали обикновено тогава, когато има достатъчно храна – племето е уловило кит, примерно, и завършвали с битка срещу най-лошия дух. Мъжете и жените били разделени в отделни лагери. Мъжете, маскирани като духове, отивали да плашат жените, но като цяло имали поведение, което съответствало на техния персонаж. В началото на 20 в. била проведена игра в една от мисиите на австрийския свещеник и етнолог Мартин Гусинде, който заснел една от последните традиционни за Она церемонии на посвещение, макар и по-кратка от обичайната. Той снимал костюмите на „духовете“ и събрал много приказки на племето на техния роден език. Тези игри били доста добре описани и от антроположката Ан Чапман (Anne Chapman, Drama and Power in a Hunting Society: the Selk‘nam of Tierra del Fuego, Cambridge 1982).
В края на 19 в. най-напред пристигнали мисионерите. Началото на салезианските мисии било поставено през ноември 1875 г. именно с пътуване до Огнена земя. Те работили за защита и запазване културата на Она. Между 1881 и 1924 г. Хосе Мария Бовуар изучавал местните култури и езици в Патагония, съставил лексика на езика от 4000 думи и 1400 фрази и изречения, която е публикувана през 1915 г.
Робърт Леман-Нитче, германски антрополог, публикувал своите научни изследвания върху Она, но бил критикуван, че правел своите проучвания с отвлечени от него хора, които били показвани в цирка.
Англиканският мисионер в Ушуая Томас Бриджис получил голяма поземлена субсидия от аржентинското правителство и основал Estancia Harberton – за туризъм и популяризиране на местните порядки. Заедно със сина си Лукас Бриджис той подпомогнал много местните култури – двамата научили езиците на различните групи туземци и им осигурили малко пространство, в което да живеят обичайния си живот като „господари на собствената си земя“. Лукас Бриджис дори издал книга за местните култури, включително и за Она. Техните усилия обаче се сблъскали с новите колонизатори, които предприели геноцид спрямо местните туземци.
Дошли аржентински и чилийски колонизатори да търсят злато и да разработят Огнена земя като огромни каучукови ранчота, лишавайки местните жители от зоните им за ловуване. Поради това, че Она считали стадата овце за дивеч, а не за частна собственост, туземците ги нападали и си присвоявали овце, а собствениците на плантациите плащали на въоръжени групи и на милицията да ловят и убиват местните жители – срещу отрязаните уши на жертвите наемниците получавали своята награда. Като се прибавят и модерните болести, които колонизаторите донесли със себе си, броят на Она драстично намалял. Те били заставяни да говорят на испански и да се откажат от традиционните си вярвания.
Като цяло, християнските мисии в началото на 20 в. събирали информация за традициите и религиозните вярвания на Она. Специално били подготвени две християнски мисии, които имали за цел да осигурят жилища и храна за туземците, но скоро се оттеглили, понеже останали твърде малко хора от това племе. Християнските мисии регистрирали, че през 1896 г. Она наброявали около 3000 души, а през 1919 г. австрийският свещеник и етнолог Мартин Гусинде обявил, че са останали едва 279. В края на Втората световна война имало отново салезианска мисия на Огнена земя – мисионерът Лоренцо Маса преброил само 25 Она. Последният човек, говорил на езика Чонан, умрял през 1974 г., а през 90-те години на миналия век езикът официално бил обявен за мъртъв.
Владимир Добрев,
Маргарита Друмева
