Есе от Виктория Ташева
Снимка: PINTEREST
„Коледа не е просто времето, когато отваряме подаръците си, а времето, когато отваряме сърцата си“ – с радост си спомням този цитат от Джанис Медитър, който ме кара да осъзная, че когато отворим подарък, оставен за нас под елхата, то той радва само нас. Когато обаче отворим сърцата си и раздаваме обич на другите, то ние радваме всеки около нас.
Всеки човек притежава у себе си добротата, топлотата и нежността на светлия празник! Той може да подари усмивка на другите така, както подарява и подаръци. Може да ги накара да се чувстват специални, както Коледната звезда, която оставаме да грее на върха на цветната елха! Точното когато погледнеш всички тези малки червени топчета, звездичките и снежните човечета, лампичките, които светят и те радват с целия си блясък, съзнаваш, че трябва да си добър, защото с другите, защото всеки може би води своята тежка битка с нерадостите на живота! Когато погледът ти се радва на дребните звънтящи топчета на вратата и на техния толкова мелодичен звук, душата ти сякаш запява от радост! А цветните гирлянди са пухкави като снега и като онова снежно, но приказно време, което покрива безличния и забързан град в бяло, сякаш си в снежна приказка! Всичко това кара сърцето ти да се отвори за чуждата болка и да покаже, че и то може да радва света както прекрасната Коледна украса!
На всеки един добродушен човек му става мъчно, когато види, че някой друг стои на студа сам, замръзнал, уплашен, тъжен, защото самият той, бедният, няма този късмет да усети магията на празника, а вижда само страданието, глада, студа, страха за утрешния ден, липсата на надежда! И се сещаш за Божията любов, проявена с раждането на Спасителя, която дарява тази истинска любов на човечеството! И разбираш, че празникът е за всички! Подаваш топла дреха, купичка пареща супа и тъй оставаш при него да си поговорите… И съзнаваш, че не материалното, а топлата дума и добрият жест са тези, които отварят човешкото сърце, защото не в материалното е силата, а в голямото духовно извисяване да подариш вярата в празника! Ще му покажеш, че Коледа е топла като питата, която подаваш и чиста като снега! Това е тя, добротата – тя може да твори чудеса! Подобно на това как слънцето може да разтопи лед, така и добротата може да преодолее неразбирането, недоверието и враждебността.
Разсеях се в мислите си за добротата! Но кажете ми, не е ли тя най-големият дар на Рождество! Та нали точно тя ни води в сирашкия дом и при страдащите! Ще даря средства или топли чорапки! И дебелият плетен от баба пуловер, който толкова много обичам! Сърцето ми се изпълва с радост като знам, че ще стопли друго дете!
Коледа е! Денят след Рождество! Светът е изпълнен с любов! Даваме, даряваме, обичаме, отваряме сърцата си за другите! И всичко е светло и приказно, защото е озарено от посланието на Спасителя – да даряваме любов! Тя е тази, която изпълва дните ни с вяра и надежда в най-великото чудо на света – Рождество на Спасителя!
Виктория Ангелова Ташева, 8 клас,
Литературен клуб „Добродетели“
към Езикова гимназия „Хр.Ботев“ – Кърджали
Ръководител: Емилия Владева