Този разказ е част от третата книга „Приказни истории с БНР Бургас“
Не знам дали на друг се е случвала такава невероятна история.
Дали беше от праха за пране или от нещо друго, така и до днес не разбрах.
Когато удари звънецът за междучасие, всички се втурнаха към физкултурния салон за поредния досаден час по физическо. Облякох екипа си с отегчение, защото да си призная честно, предметът не е от любимите ми. Часът започна и стана чудо. Можех да правя всичко без усилия, като добре трениран спортист. Свърши часът, но все още не ми се преобличаше, защото за първи път се чувствах уверена. Господинът дори ме покани да участвам в училищния турнир по лека атлетика. Започнах да се замислям каква е тази мистерия. Дали пък не е от дрехата, изпрана с новия прах за пране.
Дойде краят на деня и поканих моите приятели вкъщи, за да си направим забавление със сапунени балони. Разсипахме малко от течния прах за пране и включихме климатика. Получиха се безброй малки балончета. Постепенно ставаха все по-големи, докато неусетно ние самите не се озовахме в тях, понасяйки се към небето през отворения прозорец. Летяхме, летяхме, издигахме се все по-високо и по-високо …
Стигнахме чак до планетата Сатурн. Тя беше много мистична и нямаше нищо общо със снимките, които сме гледали от Земята. След дълго обикаляне се срещнахме с няколко загадъчни същества. Те искаха да се състезаваме, използвайки пръстена на Сатурн, като писта за колела. Съгласихме се, но първо трябваше да спрем времето на Земята, за да не разберат родителите за нашето отсъствие. Така чудноватите същества ни заведоха при машината на времето, а после ни предложиха да се състезаваме и отборът победител да спечели магическа сила. След оспорвано състезание нашият отбор спечели силата да се телепортира. Върнахме се на Земята, но всичко беше спряло, както поискахме. Сега не знаехме как да върнем обратно времето. Много се притеснихме и решихме отново да използваме нашата сила. Осъзнахме, че телепортирането от Земята не е възможно и трябваше да измислим решение на проблема. Мислихме и накрая ни хрумна да направим отново балони от вълшебния прах, с който полетяхме и първия път. Понесохме се във въздуха и стигнахме отново до мистичната планета. Новите ни приятели помогнаха да задвижим времето и когато се върнахме, всичко си беше постарому.
Решихме да запазим тази история в тайна, щастливи, че се забавлявахме, и открихме нови приятели, макар никога да не ги срещнем отново.
ОУ „Антон Страшимиров, клуб “Brain art factory“ – Бургас
Ръководител: Румяна Костова