Четиво с продължение
В Къщата имаше и други питомци, които останаха позабравени – кучетата. Те се чувстваха изначалните стопани на двора и бяха обидени от второстепенната роля, която котките им налагаха да играят след заселването си при Баба. Кучетата често бяха вързани, за да не преследват котките, но дори и тогава те ги държаха под око. Особено Роза, Дечко беше по-дружелюбен и дори оставяше някоя по-нахална котка, като Рижко или Чернушка, да му яде от паничката. Но Роза беше непримирима и, макар и вързана в колибката си, следеше зорко за котешко присъствие наоколо.
Веднъж Рижко се беше увлякъл в своите си игри и неусетно се приближи до къщичката на Роза. Роза беше влязла вътре в колибката и не се забелязваше отвън. Рижко вече беше се доближил на разстояние, по-малко от обсега на веригата на Роза и не си даваше сметка какво може да последва. Изведнъж Роза изскочи с лай отвътре и се хвърли върху му. Рижко не успя да избегне атаката и попадна в зъбите на Роза. Той изплашено замяука и започна да се дърпа, но Роза не го пускаше. Рижко продължи да мяука жално. На неговото мяукане отреагираха Машка и Сузи и се спуснаха да му помагат. Баба също чу суматохата и излезе бързо от аптеката да види какво става. Машка и Сузи бяха вече до колибката и се ежеха настръхнали срещу Роза, а Рижко се дърпаше отчаяно от лапите ѝ. Дечко също беше излязъл от къщичката си, но понеже беше вързан, само с лай подкрепяше сестричката си.
Суматохата беше голяма и Баба трябваше да въдвори ред. Тя се втурна към Роза, хвана я за каишката на врата и започна да я успокоява. Кучето притихна и отслаби хватката около врата на Рижко, което даде възможност на Баба да го измъкне от зъбите ѝ. Почувствал се освободен, Рижко тутакси побягна от опасната кучешка близост, свря се в отдалечения край на двора и започна да търка с лапичка врата си. Баба каза няколко успокоителни думи на Роза и я прибра в колибката. Дечко още лаеше възбуден, но сега нямаше време за него.
Баба отиде да види пострадалото коте. Машка и Сузи припнаха след нея. Рижко още се разтриваше и беше уплашен, но се остави в ръцете на Баба. Тя го взе и го огледа внимателно – нямаше никакви рани по тялото му. Очевидно, Рижко се беше отървал само с уплаха. Баба го пусна на земята и започна да го гали. Майка му и сестричката му също внесоха своя дял в утешителните ласки – те лижеха своя родственик по муцунката. Рижко окончателно се успокои и съвзе след опасното премеждие – едно от многото, които му бяха предвидени да преживее в наситения му с приключения период на израстване.
Гео
Из „Котешки истории“