На 12 април пред децата в Музея за история на София бе представена книгата на Владимир Добрев и Маргарита Друмева „Приказка за София“, чието издание бе реализирано благодарение на програма „Помощ за книгата“ на Министерството на културата. Децата не само се запознаха с авторите ѝ и със Захарина Петрова-Проданова, която превърна книгата с графичната си визия в едно малко бижу, но и самите те сътвориха заедно приказка. А после, докато слушаха аудиоспектакъла по „Приказка за София“, нарисуваха и илюстрациите към авторските си фантазии.
Ваканцията е време за игри и творчество, а любимо занимание на екипа на Детското онлайн издание „Щъркел“ е колективното писане на истории. Никога не се знае предварително какво ще се получи в резултат на творческата игра и това е едно от най-очарователните ѝ страни. В настоящата група имаше 15 деца на възраст от 8 до 12 години, които проявиха завидно творческо въображение. Ето и самата приказка:
Мечтата на Здравка – дамата с рокля от здравец
Имало едно време една муха, която се казвала Здравка, защото винаги била здрава и никога не се разболявала. Тя живеела в един диван в обраслата със зеленина къща на улица „Здраве“ в подбалканското градче Здравец. В същия диван на долния етаж живеело чудовището Мухльо, но дори то не можело да ѝ навреди. Здравка била голям майстор и винаги си шиела сама дрехите, откъсвайки най-свежите листенца здравец, докато се излежава на прозореца. От нейните рокли самият Мухльо се чувствал много зле, започвал да киха и да кашля, дори хванал една непоправима алергия, от която се чудел как да се отърве. Най-много се ядосвал на това, че Здравка не му обръщала никакво внимание, сякаш изобщо не съществувал на този свят.
Здравка действително не се интересувала от Мухльо, дори с дни не го забелязвала. Най-много я дразнел папагала Папи, който си хвъркал свободно из стаята и повтарял до припадък:
– Здравка! Здравка! Малката Здравка! Здравка е малка! Здравка е здрава!…
Мухата много се ядосвала и макар да запазвала вътрешно самообладание, обикновено излитала през прозореца и дълго се разхождала из парка. Далеч от Мухльо и Папи, тя мислела единствено за своята мечта: да отиде на пътешествие до Хонконг. Тази мисъл я обсебвала все повече и повече.
Е, защо пък точно там? Ще ви кажа. Там живеел един дракон на име Чо Лий. Добре де, много дракони живеели в Хонконг, но само един работел в пощата. Той бил пощальон и не само че бил грамотен, но знаел наизуст много красиви стихове, които с удоволствие рецитирал по телефона на стотици дами от цял свят.
Един ден, незнайно как, мухата Здравка чула стиховете в телефонната слушалка, докато се опитвала да се свърже със своите близки в провинцията. О, колко била щастлива! Оттогава все по-често говорела с близките си по телефона, с надеждата нещо в линиите да се обърка и тя пак да чуе познатия глас, с нови стихове от Дракона. Няма да се лъжем, тя станала много добра в това да преплита телефонните линии.
Веднъж тя чула гласа на Чо Лий, който изричал тържествена покана за парти по случай своя рожден ден. О, толкова се развълнувала Здравка, че вместо една, си ушила цели три рокли от здравец! Вече изобщо не обръщала внимание на досадния папагал, нито на Мухльо, който беше предприел стратегия да се разширява. Мислела само как да стигне до Хонконг навреме за партито.
Здравка се качила на прозореца и се загледала в далечината. Хонконг е толкова далеч, няма да ѝ стигнат силите да се справи сама с това пътешествие. А самолетните билети били толкова скъпи…
Изведнъж излязъл вятър и я сграбчил с ръцете си.
– Ти ли си Здравка?“ – попитал Вятърът.
– Аз съм Здравка. Откъде ме познаваш? – учудила се тя и погледнала Вятъра недоверчиво.
– Моят господар – Драконът Чо Лий ме изпрати да те взема. Ще стигнем навреме, партито ще е утре вечер.
– Ах, колко съм щастлива! – възкликнала Здравка и се загледала напред. Но нямало нищо друго насреща ѝ, само безкрайният океан.
Запис и редакция: Маргарита Друмева
