Фотография : Владимир Добрев
Преживя падения… Възходи… Помъдря…
Растеж, растеж, растеж, но нивга не остаря.
Искри от мъдрост върху народите разля
Като брошка кокетна на Витоша изгря.
А времето твори те от старинен пъзел,
Заплело многолики култури във възел,
Които обагриха подема ти стремглав,
Античният ти корен е жилав и корав.
Земя на цезари и василевси любима,
А за султани и царе бе незабравима.
Майка родила с болки вековни хуманността
От греховете на войните, страха и гнева.
Ясен четириъгълник на толерантността,
Там растат уважението и човечността.
Аз вървя към НДК с вдигната гордо глава.
Сердика, Средец, София – красива столица,
Отляво дълбоко си под гръдната ми кост.
Фанфарите звездни звучат за града кралица,
Изградила от древността до вечността мост.
Яркото ти име блести в моята душица!
 |
|
