Илюстрация: Доротея Димитрова
Птичката Поли била много красиво и весело синигерче. Тя живеела близо до една къща в гората, която приличала на красива разцъфнала роза. Около къщата стопаните засадили много лехи с разноцветни рози. В средата на приказната градина поставили ваза с форма на арфа, на която Поли много обичала да стои и да пее на цветята.
Един ден децата Ани и Алекс и техните родители отишли на разходка в гората с велосипеди. Птичката Поли била много любопитна и се вмъкнала през прозореца в стаята на горния етаж. Мислела си, че там ще намери храна. И наистина – масата била отрупана с какви ли не лакомства. В средата имало огромна чиния с варена царевица, кроасани, питки със сирене и кашкавал, понички с мармалад от смокини и сладкиши с пудра захар. До нея били разположени две купи с печени ябълки, кана с малинов сок и 4 кристални чаши.
Птичката Поли не очаквала такова пиршество и се нахвърлила върху храната. Искала да опита от всичко и кълвяла безразборно ту от царевицата, ту от сладкишите и кроасаните. Изведнъж чула странен звук. Погледнала към кристалната чаша, която била най-близо до нея, и видяла друг синигер, който приличал на нея, но с изключително голямо коремче. Тя мръднала главата си и синигерът срещу нея – също. Поли се уплашила и буквално тупнала от масата на земята, понеже била толкова наедряла, че не можела да лети.
Не щеш ли, от ъгъла на стаята се чуло застрашително съскане – котаракът Харалампи се готвел да нападне Поли. За съжаление, тя не можела да мръдне, защото коремът й бил много голям и тежък.
И тъкмо котаракът щял да хване Поли, в стаята влезли Ани и Алекс.
– Ах, ти немирнико! Какво щеше да направиш! – извикали вкупом те.
Децата взели Поли и я оставили върху вазата в градината, която приличала на арфа. Но птичката не запяла както обикновено, чувствала се зле от преяждането. Розите се натъжили, защото обичали песните на Поли.
Доротея Димитрова, 10 г.
Приказката е написана по време на заниманията по творческо писане в Учебен център АДИВА.
Ръководител: Маргарита Друмева