Продължение
В настоящата публикация от поредицата „Разкази и легенди от Вършец“ ще ви представя разказа на Благовест Иванов, уредник на Общинския музей в малкото планинско градче.
Владимир Добрев
В музея се намира етнографска сбирка и скулптурна композиция – трибали-стрелци с лъкове и стрели, показан е и водопровод с тръби от 4 век. Местното население в древността е било от тракийското племе трибали. Говори се, че в тези минерални води са потапяли тялото си трибали, серди, мизи, кумани, печенеги. В музея на втория етаж, където има експонати от Античността, се намира оловна тръба с надпис: „Император Цезар Нерва Траяна Август, владетел на германи и даки“, както и елементи от колесниците и щитовете на траките – всичко това е намерено в този район. Има документи, които говорят за канализации в селото още от римско време.
В музея са изложени маски на богини, които пазят свещената минерална вода. Намират се и малки шестоъгълни плочки, с които са били покрити римските терми, монети с изображения на змии и храмове – римляните са ги хвърляли за здраве. И до ден днешен се хвърлят монети в аязмото с жива (лечебна) вода и това е ритуал, останал още от Античността. Върху монетите е изобразен бог Асклепий – това не са били пари, които са участвали в търговски процеси, а са били сечени с цел да бъдат хвърлени във водата за здраве. Има и палеонтологично находище, от което са запазени кости на изчезнали животни, най-вече на древни птици.
Емблематична личност за гр. Вършец е д-р Дамян Иванов – първият балнеолог в България, тъй като той стои в основата на това селището да се превърне в курорт не само от национално, но и от световно значение. Роден е през 1874 г. в с. Бальовица, Монтански окръг. Завършва гимназия в София, после учи във Виена и Грац, Австрия. Завръщайки се в България, известно време пребивава във Видин, там отбива военната си служба. От малък има мечта – да превърне Вършец в известно място и в център на балнеологията.
През 1910 г. е назначен за директор на първата държавна минерална баня, построена във Вършец, където започва да развива медицинска и балнеоложка дейност. Успява да намери средства от свои състуденти, с които построяват парка и архитектурния ансамбъл. Така Вършец се сдобива с градина като Борисовата, втора по големина в България, изкуствено залесена с бял и чер бор. Тя започва от банята и се слива с Кознешкия дял на Стара планина. Докторът добре е разбирал, че едно селище за да се разраства, трябва да има културен живот. Затова тук построяват първото казино в България, идват софийски оркестри през лятото на 30-те години на миналия век, оперетата от София, театри, елитът на България.
Настъпва Балканската война и д-р Дамян Иванов полага сериозни грижи за справяне с епидемията от холера. Той е и един от основателите на първото застрахователно дружество във Вършец. Тези негови усилия му носят прозвището Песталоци – по името на западноевропейски хуманист и педагог. Съпругата му – Велхамина, е от австрийски аристократичен род.
След като Вършец започва да функционира като курортен център, тук идват лекари, които знаят как може да се прилага лечение с минерална вода. Познават химичния й състав и методиката за прилагането й в лечението. Правени са различни програми, например за лечение на ревматизъм, изгаряния, белодробни и чернодробни проблеми, заболявания, свързани с периферната нервна система, състояния след прекарани инсулти или мозъчни операции; изкълчвания, счупвания и т.н. Дори са се лекували тук жени с репродуктивни проблеми. Но това става само след преглед с медицинско лице, което знае как се приема водата, кога се правят бани, в някои дни въобще не се използва минерална вода, а се препоръчват разходки в парка, където има различни табели с нарисувани и обяснени физически упражнения. В градските бани и басейни има лампи, които светват в определен времеви отрязък – примерно червените лампи като светнат 3 пъти (15 мин.), трябва човекът да излезе от водата.
Една от теориите за наименованието на Вършец идва от Врещец, което означава „вряща вода“.
Архитектурата на вилите от 20-те и 30-те години, с която е известен Вършец, са в стил „ар деко“, пренесен от Европа. Вили с такава архитектура има само по р. Дунав, а в България има само 3 селища във вътрешността с такава архитектура. Това е модерен стил за тогавашното време и само заможните хора са си позволявали да поръчат строеж на жилище в такъв стил. Къщите са високи и всяка е сама за себе си, не прилича на никоя друга, различни са по оформление. Този стил не е само в архитектурата, но рефлектира върху цялостния модел на живот. На архитекта се дава свобода да реши как да направи оформлението на дадена къща или вила. Баните са в такъв стил, първото казино в парка – също. Наименованието е въведено от английския историк и критик Бейвис Хилиър и то не е само в архитектурата, но и в обноските между хората, в модата, в изобразителното изкуство и защитава философията на хедонизма, т.е. животът е удоволствие и сега на всяка цена и колкото се може повече удоволствия да се изконсумират. Жените започват да пушат на обществени места, полата става по-къса. Организират се литературни четения в дадена къща или вила и започват да обменят културни виждания, което е било странно за традиционните селски разбирания. Жените, които са организирали такива сбирки, са придобивали образа на леки жени в общественото мнение.
Новата баня е построена през 1930 г. Направена е от арх. Радев, който взема плановете на арх. Нешев, починал през 1928 г., затова се налага арх. Радев да завърши неговата работа. Тя е украсена с „момчета телесфоровчета“ – момчетата на бог Телесфор, бог на здравето, един от триадата божества – Асклепий, Хигия, Панацея – лечителката. Едното от тях е възседнало охлюв. Има много символика – охлювът е символ на спиралата на живота и на бързото оздравяване. А там, където са басейните, понеже и траките, и римляните са обожествявали всичко, минералната вода се счита за свещена и има специален ритуал на боговете на здравето и минералната вода, която блика за изцеление на хората. Този ритуал се прави по време на празника на курорта, минералната вода и Балкана в днешно време, с облечени момчета и момичета като бог Телесфор, богинята Хигия, Панацея, носят съответните атрибути – змии (логото на аптеките е змия).
Арх. Никола Нешев е германски възпитаник, негово дело е архитектурният план на баните и на целия парков ансамбъл, в който се включва и казиното – първо в България. Наречено е „Банско“, по-късно – „Царско“, понеже принц Кирил е идвал тук да играе на рулетка. Една от вилите се казва „Зелена гора“, тя също е на арх. Нешев. Казиното е умалено копие на това в гр. Бадин, на 25 км. от Виена, а името му означава „къпалня“. За пръв път там се избира Мис Вършец (1938 г.) – това е г-ца Олга Драндаревска от Русе – за красота, интелигентност и танци. Пред него има лятна градина, където са свирели софийски оркестри.
Благовест Иванов
Материала подготви: Владимир Добрев
