Продължение
В последната публикация от поредицата „Разкази и легенди от Вършец“ ще ви представя разказите на Румян Александров, икономист, секретар на читалище „Хр.Ботев“, гр. Вършец. Произхожда от учителски род.
Владимир Добрев
На 11-ти септември 1964 г. Вършец се обявява за град. Сега е с около 7-8 000 жители. Открай време Вършец е курортно селище и населението се занимава основно с туризъм. Развито е и селското стопанство, но хората обработват земята предимно за себе си, не толкова да произвеждат за пазара.
Село Заножене, което се намира близо до Вършец, по-късно се присъединява към града и става квартал. Както навсякъде в България, населението драстично намаля, много хора заминаха за чужбина, от Вършец заминаха 2-3 000 човека. Малко провинциално градче сме, но сме известни с това, че Вършец е курортен център. Има минерални лечебни води, познати още от римско време. Тук е построено първото казино в България, което вече се руши и ще падне, защото няма кой да го поддържа. Принц Кирил е идвал тук всяка събота да играе на рулетка. Можем да се похвалим и с парка, който е втори по големина в България след Борисовата градина в София. А също и с Клисурския манастир, който е четвърти по големина в България.
Читалището във Вършец е основано през 1900 г. Отначало се помещавало в една класна стая в бившата гимназия, която сега е основно училище. Малко преди Първата световна война се намирало в един фургон, близо до баните, но практически с прекратена дейност. Този фургон обаче го купил един родолюбив вършеченин и направил в него млекарница. В единия ъгъл на фургона поставил малка масичка и на нея 2-3 ежедневника, доколкото е имал човекът средства да се абонира, и донесъл книгите си от къщи – около стотина книги. И някой като дойде да си купува мляко, преглеждал ежедневниците и си вземал някоя книга за четене вкъщи. На фургона отвън написал:
„Млекарница – читалище „Христо Ботев“.
След войната читалището отново било отворено. През 1934 г. започнал строежа на сегашната сграда, завършена през 1937 г. Всички средства за построяването й били дарение от родолюбиви вършечени. Кой колкото могъл, толкова давал. А тези, които са нямали, са помагали по друг начин. Една бабичка сварявала десетина яйца и ги носела в престилката си на майсторите да ядат…
Читалището има богата история. В него продължава активната си дейност голям смесен хор – мъже и жени, за школувано пеене и църковни песнопения, който изнася литургии в манастирите и концерти в цялата страна. Многократно са пели с видинския митрополит Дометиан, със Сионий, който е игумен в Бачковския манастир, бивш ректор на Духовната семинария. Функционира и дамска вокална група за народно пеене от 18 жени, носителка на много и най-различни отличия от фолклорни фестивали в България, както и група за стари градски песни. Има и много добър танцов състав „Фолклорна китка“, обиколил половин Европа.
В областта рядко се срещат театрални самодейни състави, само в Лом и във Вършец. В читалището репетира и духов оркестър „Вършец“ – това е традиционно за Западна България. Свирят по сватби, по погребения. Има и естраден оркестър. Общо около 70 самодейци посещават читалището на доброволни начала, с 4-5 ръководители на състави.
Преди години музейната сбирка се намираше тук, в читалището. Има изложени експонати още от времето, когато селището се е казвало Вершелево и Врещец, което означава „гореща вода“, защото минералните извори тук са горещи, температурата е 36 градуса по С. Има легенда за връх Тодорини кукли, за Тодора, която се е хвърлила от върха в една пропаст. И за Иванчова поляна: внучката на един овчар през нощта води турска потеря през планината и се хвърля в една пропаст, а след нея всичките турци загинали до един.
Населението е предимно българско. От 7 000 човека, 2 000 са роми. Нямаме хора от други етноси. Във Вършец не живеят мюсюлмани, цялото население е християнско. Нямаме джамия. Имаме един православен храм „Св. Георги Победоносец“ и евангелски църкви, от различните разклонения – баптистка, петдесятна църква. Пастор на едната е Джуял – от Париж. Имаме православен храм „Св. Георги“, много голям, хубав. Храмът е построен от бригади майстори от Радомирско. Архитект е Кирил Маричков, дядото на музиканта Кирил Маричков.
Читалището е стожер на традициите, които се спазват в нашия град. Например празникът „кумичене“ – моите внучки участват също. Децата отиват на реката, има много бързеи тук. Облечени са в носии, люлеят се на люлка. Лазаруването е традиция, запазена от стари дни. Около 13 деца се събират и отиват на реката. Обелват кори от дърво и поставят вътре залъци хляб, с цвете – кокиче на единия залък, теменужка на друг, и т.н., като децата си познават залъците хляб по цветето. Пускат ги в бързея, а надолу по реката, на 50 метра чака едно дете и се опитва да ги хване. Момичето на кората, която излезе първа, е кумицата. Туй ще рече, че тя ще се омъжи най-напред през годината. Пеят песни, после кумицата ги води вкъщи и ядат попара от сирене в големи берковски паници с дървени лъжици.
На 14 февруари, на центъра на Вършец правим празника „Трифон Зарезан“ с участието на духовата музика, с дегустация на вина, отделно на червено и бяло вино, като се раздават и парични награди. Идва Царят на виното с каруца, теглена от кон. Танцьори играят специфични танци, които са специално за този празник. Имаме една лоза, кметът я зарязва, попът прави освещение.
На Еньовден ходим на Иванчова поляна с децата. Това е празник, свързан с билките. И още по роса, с най-различни песни, събираме билки, за здраве. Берат се 77 билки и се пеят песни.
За Великден – най-характерното е, че целият град се събира в църквата. Има литургия и три пъти всички обикалят църквата в 12.00 ч. Събира се толкова народ, че първите и последните се стигат. Всяко семейство си прави „перашки“ (боядисани яйца), които се носят в църквата. И след като попът каже: „Христос воскресе“ – „Воистину воскресе“, всички се чукат с перашките. Първото яйце традиционно е червено и се оставя до иконата. Много хора си месят козунаци вкъщи, не си купуват. Моята малка дъщеря сама меси козунаци.
На Кръстовден попът хвърля кръста в един вир, а след това млади хора се хвърлят във водата, за да го извадят. Който го намери, има парична награда. Попът после минава през всички учреждения, ръси, а тук в читалището има подготвена софра. Това са традиции, които спазваме и по този начин ги запазваме.
За Коледа правим традиционен коледен концерт, пресъздаваме рождението на Исус Христос – кошарата, сламата. Вечерта излиза дружина коледари, начело със станеник. Много пъти сме възпроизвеждали в читалището този празник, за да види младото поколение какви са традициите. Постните ястия – нечетен брой трябва да има. Запалва се огнището – слага се непременно дърво, което се нарича „бъдник“. То е дъбово и гори цяла нощ. Събралите се близки хора в къщата сядат около трапезата на синия (трикраки малки столчета). Прекръстват се, ядат. После идват коледарите, които пеят коледарски песни, правят различни наричания, благославят стопанина и къщата. Стопанката ги дарява с кравай, с домашно сирене, с масло, а може и кървавица. До късно звучат коледарските песни.
Стани нине, господине,
че ти идат добри гости,
добри гости, коледари!
Да бъде, дружина, да бъде!…
Тук няма кукерски традиции. С моята съпруга се опитахме да създадем такива традиции преди 7-8 години, но не беше много прието. В Радомирско и Пернишко кукерите са много известни.
Обикновено на Никулден идват много студенти във Вършец, а съставите от читалището изнасят концерт. На Никулден се яде риба, традиционно, във всяка къща се пълни шаран или се пържи.
В северозападна България не е развито нестинарството.
Сватбите традиционно се правят с духова музика, както в цялата Северозападна България. Тук във всеки град и всяко село има духова музика. Ходи се в кръстника, ходи се в булката, в младоженека. След това в ритуалната зала и в църквата. Погребенията също се правят с духова музика, не всички, но повечето.
Моят брат е преподавател по рисуване в гимназията. Художник е и е зам. председател на областното сдружение на художниците „Телец“. Има и други художници от Вършец, членове на това сдружение – Горчо, брат му е много добър дърворезбар. В момента е в Париж и излага творбите си по крайбрежието на река Сена. В Берковица – на 18 км. оттук, е развито грънчарството, правят паници и грънци от глина. Във Вършец не толкова, но в Берковица е развито.
Миналата година идваха двама архитекти от София, понеже имаме много интересни къщи на по 150-200 години. Между тухлите имат вградени греди, покрити не с цигли, а с керемиди.
Най-известната личност във Вършец е д-р Дамян Иванов – създателят на балнеолечението в България и първият балнео лечител във Вършец. Той е създал баните, боровия парк. Зад баните има голям негов паметник. Имаме и паметник на Висоцки, открит преди около 10 години. Направен е от Георги Чапкънов. Писателите Лъчезар Станев и Емил Коралов са от Вършец.
Румян Александров
Материала подготви: Владимир Добрев
