 |
|
Роди се дете, Син ни се даде
Разказ
В един прекрасен снежен ден, точно на Коледа, се родило едно много желано и дългоочаквано дете. То било прекрасно и слънчево момченце, бяло като снега, който покривал земята в този ден, със златни коси и очи сини като бисерчета. Казвал се Христо, кръстен на Спасителя на християнския народ – Исус Христос.
Растял под любовта на родителите си, бил много жизнерадостно детенце. Майка му и баща му били богати хора, осигурявали му всичко, от което се нуждаел. Били щастливи, но животът им се променил.
Случило се нещо странно. За разлика от другите деца, Христо така и не успял да проходи – крачетата му не го държали. Не можел да играе на площадката като другите деца. Не можел да тича навън. Дори не можел да ходи на детска градина. До края на живота си щял да остане в инвалидната количка.
Ежедневието му станало мрачно и сиво. По цял ден седял в къщи и гледал през прозореца как другите деца се забавляват. Единственото нещо на света, което му носело радост и надежда, била Коледа и нейната магия. Обичал коледния дух, аромата на прясно изпечени сладки с ябълка и канела, коледните приказки, които майка му разказвала. Обичал да гледа навън как всичко побелява, как Земята облича бяла премяна и всичко се изпълва с вяра и надежда. Наслаждавал се на песента на църковните камбани, която известявала, че Божият син се е родил. Но най-много обичал момента, в който заедно с майка си пишели писмо до Дядо Коледа. Всяка година той имал едно и също желание – да бъде щастлив.
Пораснал и тръгнал на училище. За негова голяма радост много бързо си намерил приятели в класа. Всички деца го харесали, защото бил умно, мило и дружелюбно момче.
Отново дошла Коледа – най-прекрасният ден в годината. Христо се събудил от топлия дъх на джинджифилови сладки, които майка му опекла. Не подозирал, че днес животът му ще се промени завинаги…
Както всяка друга Коледа, сгушен до камината с чаша топло мляко в ръка и дъхави курабийки, той се наслаждавал на коледните приказки, които майка му разказвала. Неочаквано се позвънило на вратата. За изненада, това били неговите приятели от училище. Помолили го да си облече топли дрехи, да сложи най-голямата си усмивка, да си затвори очите и да им се довери. Изпълнил тяхната молба и когато отново отворил очи, видял, че се намира на градския площад, точно когато изгрявали светлините на голямата коледна елха. Той прекарал една незабравима вечер, пълна със забавления, радост и усмивки.
Тогава осъзнал, че ако се усмихнеш на живота, той също ще ти се усмихне. И с помощта на верните си и добри приятели той се излекувал… от самотата.
Виктория Георгиева
