Есе
Себеуважението, което дължим помежду си като хора и граждани, оправдава усилията за изграждане на толерантност в общуването и отношенията. Въпреки че сме различни в мисленето, поведението и мечтите ни, всички ние се стремим към щастие, благоденствие, здраве и това ни обединява.
Божият син Христос дойде на Земята, за да ни научи, че толерантността към различието е най-необходимата ценност в отношенията помежду ни, защото тя създава равни възможности и осмисля целите ни. Тя не е само етична категория, но и ежедневна необходимост за всички нас. Толерантността позволява различния от нас да не бъде изолиран и дискриминиран, независимо от неговото социално положение, жизнен стандарт или професионални възможности.
Трябва да приемем смисъла на толерантността и нейното послание към нас като общество. Именно по този начин можем да решим проблема със социалното и обществено интегриране на децата и младите хора с увреждания, които търсят своето място и признание наравно с всички останали.
Затова е важно да проявяваме разбиране към тях, да ги изслушваме търпеливо, както и да проумеем, че всеки един от нас, който е здрав и активен, може да попадне в неравностойно положение. Трябва да си дадем сметка от какво имат нужда тези хора днес, какво желаят да постигнат в живота си и с какво можем да им помогнем като хора и съграждани.
Както всички здрави млади хора ползват обществените съоръжения и придобивки, така трябва да осигурим същото и на хората в неравностойно положение, независимо от степента на различие. Ние самите сме тези, които трябва да помогнем на другите да имат това, което имаме ние – здраве, сила и активен обществен живот – в името на добрината, която Христос ни е предал.
Затова трябва да положим усилия да изградим по-достъпно и качествено образование и здравеопазване, което да достига до най-нуждаещите се, да премахнем съществуващите социални, икономически и психологически бариери пред тях. Нека да покажем, че живеем в единно, хуманно и социално отговорно общество, солидарно с всеки един от нас.
Тук е мястото да споделя, че за да бъдем толератни, е редно да общуваме повече помежду си. „Общуването е безусловен спътник на всекидневния живот” – е казал Антоан дьо Сент-Екзюпери.
Толерантността и общуването между хората, независимо дали те си приличат или не, трябва да вървят ръка за ръка. Общуването е поддържането на някаква връзка, разговор, допир до личността и същността на другия. Толерантността се появява вследствие от общуването между хората. Тя е тази способност на човека да зачита другите мнения, възгледи, начини на мислене и преценки различни от неговите – така, както Божият син Христос слезе на Земята, за да ни покаже смисъла на добротата.
Важно е да проумеем, че за да бъдем толерантни, не е достатъчно само да го заявяваме на публични места, по интернет или в приятелски разговори, но да се уважаваме помежду си в нашето всекидневие.
Това означава да проявяваме търпимост към чуждото мнение, към чуждите тревоги, да не отказваме съдействие, а да го прилагаме винаги, не само когато ни молят.
Толерантността към различието означава преодоляване на предразсъдъци и уважение към околния свят. Не трябва да забравяме, че проблемите на околните могат да станат утре наши собствени проблеми, с които ще се сблъскаме. Именно тук толерантността помежду ни може да ни спаси, да обедини усилията ни, да ни помогне да сме заедно в трудни моменти.
Ето защо преодоляването на предразсъдъците може да улесни взаимоотношенията между хората, защото всеки човек има своите проблеми, които могат да сполетят утре някой друг, дори и без да е подозирал за тях. В такива моменти е важно да сме толерантни, защото хората са по-силни тогава, когато са заедно в делата си.
В този ред на мисли бих искал да подчертая виждането си, че толерантността е способна да осигури спокойствие в обществото. Спокойствието в обществото от своя страна, ще гарантира коректност и почтеност в отношенията между хората, ще засили доверието между тях и не на последно място – ще ни направи по-уважителни във всяка ситуация.
Въпреки че живеем в един свят, всички сме различни. Различно мислим и чувстваме, по различен начин възприемаме света. Тук отново се проявява значението на толерантността към различието като обща ценност – тя ни позволява да живеем съвместно.
Многообразието в света ни учи колко пъстър и красив е живота, колко различни начина има, чрез които да изразим себе си. Независимо къде живеем, как си изкарваме прехраната, в какво вярваме, дали имаме някакво увреждане – всички се стремим към едно и също – да споделяме с останалите своя свят, мислите и чувстата си, успехите си, красотата, която имаме, любовта, която изпитваме.
Именно тези прилики могат да ни подтикнат да бъдем толерантни. Толерантността е отношение към хората и към света, които ни заобикалят, тя е начин да приемем различното от нас, като му дадем свобода да бъде себе си. Толерантността ни отваря очите, за да видим, че красивото се крие в различието и да повярваме в посланието на Божия син Христос.
Борислав Димитров
 |
|