Есе от Елена Огнянова, 10 клас, 90 СУ „ Ген Хосе де Сан Мартин”, гр. София
Рисунка: Георги Георгиев Русев, 13 г, София. Отличена в Международния конкурс „Роди се дете, Син ни се даде“, 2020 г.
Настъпи декември месец, моето любимо време от годината.
Отново има надежда, вяра и любов, хората прекарват време с любимите си. Декември преоткрива усмивки и топлина.
Христовото раждане, тази така смирена нощ, когато семейството е заедно. През цялото време магията е във въздуха, онази магия, която се крие зад снега, който вали на ,,парцали”; всички изядени мандарини и онзи филм, който го дават всяка година, но въпреки това тръпнеш в очакване да го гледаш с чаша топъл шоколад.
Това е моментът, когато баба и дядо очакват децата си да се приберат времето, в което забързаното целогодишно ежедневие спира и просто се наслаждаваш на щастие. Спокойствието е обзело душата ти, а уханието на курабийки се носи из дома, докато всички украсяват елхата. Моето любимо време от годината, когато наблюдавам всички малки неща, които носят смисъла на нещо голямо. Коледа ни сближава и ни учи да бъдем по-добри.
Тогава си правя равносметката, че този празник всъщност е, за да ни припомни за нашите родители, баби и дядовци, братя и сестри, и всички близки хора в живота ни, които са там през цялото време и ни обичат. Напомня ни да ги ценим, да им кажем, че ги обичаме и не са сами. Коледа е повод да оценим живота си и да бъдем благодарни. Той е символ на семейството, любовта, вярата и всичко свято и светло.
Ех, да можеше да е Коледа всеки ден…
