Една неразказана приказка
Сине мой, Иса, ще ти разкажа една приказка за живота. Една стара история за вярата, за омразата, за любовта, за доброто и злото. Ще ти разкажа за хората и за това колко еднакви са те в различията си.
Родило се някога дете. И не е важно, сине, кога и къде се е родило. И няма значение как го нарекли и дали когато се е родило е изгряла звезда или не. Важно е, че хората го последвали, сине. Едни го следвали заради вярата, други заради чудесата. И няма значение дали го нарекли Син Божий или Месия. Единствено важното тук е, че хората се обединили с вяра и любов, със същата тази вяра, която после ще се превърне в омраза.
Спомням си, сине, така и ти се роди в град Халеб. Под жаркото слънце на Сирия се роди. Нарекохме те Иса, но не е важно това. Ти донесе любов и вяра. Донесе бъдещето, сине, но тогава не знаехме, че то ще ни отреди път. Не сме и подозирали, че съдбата ще ни прогони от земите ни и ще тръгнем, Иса, по море и суша към тези далечни земи, в които някога се родило онова другото дете.
А когато то се родило, точно като теб, сине, радост донесло и много надежди. И с чудеса и изцеления се прославило. Помниш ли, Иса, и ти как спаси онова пале от куршумите. Как смело се хвърли пред танковете. И как се грижи за него, докато почне да ходи само. Чудо е това, сине.
И онова дете чудеса правило. Изцелило то в Галилея на един царедворец сина. „Син ти е жив“ – казало то и така и било. Ех, сине, да беше и ти жив, да ти разкажа още приказки. А ето ни тук, Иса, на брега на Средиземно море. Тук свършва пътят ни, сине, защото и ти дете се роди. На Сирия дете беше, но аз син дадох, Иса.
Стъмва се вече, сине, и скоро ще те отнесат от мен, но аз ще ти доразкажа, за онова дете. Разказват в тези далечни земи, че то било Син Божий. Господ го пратил хората да избави от греховете им и да ги спаси с вяра и доброта. Пожертвали го те, Иса. Точно както Сирия теб пожертва. Родило се дете, Син им се дал, а те го разпнали, сине. Разказват по тези чужди земи, че страдал той и на кръста умрял. А неговото тяло било положено безжизнено в гробница, сине.
Приказката не свършва тук , Иса. Казват, че тъмният следобед на неговото разпъване бил последван от радостната утрин на неговото Възкресение. Ех, да можехме, сине, да дочакаме тук на брега на морето изгрева. Можеше чудо да стане и да се върнеш, Иса. И нямаше да има значение, сине, дали Господ, Алах, Буда или Хадес ще те пуснат обратно. Важното е, че любовта ми и вярата ми са чисти. В сърцето ми, сине, няма омраза, само с надежда е изпълнено то. С надежда, Иса, че ти ще си последното дете и последният пожертван син.
Стела Станиславова
 |
|
