Живяло някога сред ледовете на Лапландия едно малко момче на име Сампо. Веднъж неговата майка го предупредила, че не бива да се отдалечава от техния дом, защото в планината живее страшния леден Великан. От него не се бои само Златорогият елен, който може да бъде видян само от най-смелия човек на земята. Момчето не могло да заспи от вълнение и през нощта се измъкнало от топлата постеля, обуло ските си и тръгнало към високите ледени планини. Нямало търпение да види Златорогия елен.
Но щом приближило планините, ледените гноми, слугите на страшния Великан, предизвикали такава страшна виелица, която издухала момчето далеч от мястото, където се намирало. Сампа се скрил зад един голям камък и видял зарите на Слънцето, което се показало зад върховете на планината. Гномите слагали различни препятствия по пътя му, но благодарение на Големия вълк, то стигнало до едно високо място, където се събрали всички вълци и бели мечки, повикани от Великана.
 |
|
– Момчето казва истината! – отговорил някой зад гърба на всички – това бил Златорогият елен – всички ахнали от удивление. – Слънцето ще изгрее всеки миг!
Разярен, Великанът тръгнал застрашително към тях. Момчето се качило на гърба на Златорогия елен и той препуснал по тясната пътека на планината. Великанът и гномите хукнали след тях. Белите мечки помагали на елена и Сампо като събаряли камъни пред Великана. Но той ги преодолявал и почти стигнал до бегълците, когато слънцето изгряло иззад ледените шапки на планинските върхове. Леденият великан започнал бързо да се топи. За да не изчезне, той побягнал обратно към своята пещера. А Слънцето разтопило снега и се показали тревите и цветята. Еленът препуснал със Сампа към дома му. Един комар кацнал на ръката на Сампа.
– Ето! Настъпи истинското лято! – зарадвал се Сампа, а с него и всички живи същества.
Тази лапландска народна приказка е преразказал за нас писателят З. Топелиус. Всъщност понятието „лапландска“ вероятно няма да се хареса на народа, който е родил приказката и нарича себе си „саами“ – от 3500 години обитава земята Сапми, северните части на Норвегия, Швеция, Финландия и Русия, от двете страни на Полярния кръг. Общото население е около 80 000 – 100 000 души, говорещи на свой език с около десетина диалекта, създали уникална култура, която саамите били принудени да бранят в продължение на стотици години.
Пръв Тацит споменал за съществуването на саамите около 98 г. сл. Хр., наричайки ги „фени“, име широко застъпено в класическите римски и гръцки произведения. Саамите се считат за арктически народи, а според някои учени, са мигрирали от фино-угорската си родина, която се намирала на територията на Уралските планини в Русия. Но именно саамите имали най-голямо право да нарекат тези земи свои, тъй като живеели тук много преди викингите и фините.
Някога саамите живеели много по-далеч на юг, като са се занимавали със селско стопанство и добив на желязо, както и с риболов на норвежките острови, където имало голямо разнообразие от риба. През 1349 г. започнала бубонната чума в Северна Норвегия, която причинила значителен демографски срив и данъчните приходи от риболов за Норвежката монархия значително намалели. Тогава властите предложили на саамите да се заселят в опустелите стопанства и през този период започнало разделението между Морските и Планинските саами. Първите се заселили по фиордите и продължили да се занимават със земеделие, отглеждане на добитък и риболов.
Планинските саами запазили традиционния си поминък – лов на диви елени и дребни животни. От 1500 г. започнали за опитомяват елени, но трябвало да плащат данъци на три държави – Норвегия, Швеция и Русия, докато преминават границите в следване на стадата елени, което предизвикало недоволството на саамите. В средата на 17 в. шведската корона ги принудила да работят в мините, което ги изтласкало още на север.
В продължение на повече от век, те били икономически независими от юга и имали сравнително малък контакт със скандинавските народи. Норвежците живеели върху островите, близо до устията на фиордите, и имали достъп до основните европейски търговски пътища като търгували основно със земеделска продукция и риба от южните части на тези земи. Саамите ловували елени на север по крайбрежията, занимавали се и с риболов за собственото си препитание – така можели да съществуват съвместно като използват различни хранителни ресурси.
Саамите водели номадски начин на живот и следвали движението на еленовите стада из северните степи. Еленът служел за храна – и днес приготвят изключителния ястия от еленско месо, които са атракция за туристите. За да предотвратят фаталните последици от болестта скорбут, саамите консумирали замразено месо, което се пържи, суши, вари, с добавено брашно и горски плодове към яхнията. Традиционно саамите приготвяли яхния от яребици и ритуални ястия от мечка. Много характерна е рибената чорба – „лим“, която се консумира основно през лятото, като за целта се лови предимно езерна риба – щука, белокрилка, костур и др. Саамите приготвяли и „пакула“ – великолепния билков чай, с конфитюр от диви къпини. Те изсушавали и смачквали вътрешния слой на борова кора и я прибавяли към ястията.
От еленски кожи в миналото изработвали облекла и обувки, както и традиционното номадско жилище „чум“ (Сибир, подобно на чумите на ненците) или „кувакси“ (преносимо жилище в тундрата), подобно на индианските палатки (вигвами), покрити с кожи, брезова кора или платно, със заострен връх. В него живеели едно или две семейства. В центъра на кувакса било разположено огнището, а срещу входа се намирало най-почетното чисто място, смятано за свещено.
В по-късни времена зимното жилище („вежа“) представлявало дървена сграда под формата на четириъгълна или шестоъгълна пирамида с височина 2,5 м. и площ 3 на 3 м. с отвор за дим в горната част. „Вежа“ била покрита с еленови кожи или плътна кърпа, а отгоре били поставени кора и дрян. В центъра на жилището било подредено каменно огнище, а подът – покрит с еленови кожи. Входът бил винаги с южно изложение. След 19 в. жилището било усъвършенствано и представлявало дървена сграда с площ 12-13 кв.м., високо 2 м., с един или два прозореца и плосък покрив, покрит с пръст и трева. Огнището било преместено в ъгъла и представлявало камина, изработена от камъни, покрити с глина. Появили се и най-простите мебели.
В миналото след елените се придвижвало цялото семейство, а в по-нови времена – само мъжете. Днес елените са десет пъти повече от хората – изчислено е, че на сто хиляди жители се падат един милион елени. Основната икономическа и социална единица се състояла от отделни семейства и била обединена от обща територия с места за риболов, единна икономическа дейност и религиозни култове – от 70 до 300 души можело да наброява една общност, в която мъжете, глави на семействата, вземали важните решения.
Семейните и брачните отношения били контролирани от общността. Саамите предпочитали брак вътре в своята среда, а след 19 в. започнали по-интензивни контакти със съседни селища и чужди общности. В миналото били срещани често бракове между братовчеди, както и между братя и сестри от две семейства. На специални празници няколко пъти в годината се срещали различни семейства и там обикновено се състоял изборът на булки.
Разделението на труда било по пол и възраст – риболовът бил грижа на мъжете, а жените отглеждали децата и заедно с тийнейджърите понякога ходели на лов за яребици и на риболов.
Облеклото им било пригодено предимно за дългосрочно пребиваване на открито, свързано с полу-номадския начин на живот. Наричало се „гакти“ – за жителите на Норвегия и Финландия, „юпа“ – за саамите от полуостров Кола в Русия и др. Състояло се от вълнени ризи, наподобяващи туники, и дълги ризи от еленова кожа, понякога пришита козина отвътре. По-късно започнали да изработват дрехи от лен.
Обували високи или ниски ботуши със заострени или извити пръсти, напълнени със слама или козина, така че да топлят при температури от – 40 градуса. Шапките („гакти“) им били високи, многоцветни, с корона – за мъжете квадратни, за жените – кръгли, с кожени наушници, украсени с апликации, мъниста и перли. През лятото младите момичета носели венец от брезова кора, покрит с червен плат и бродиран с мъниста. Цветовете, шарките и бижутата на гактите показвали откъде е човек, дали е неженен или женен, а понякога към кое семейство принадлежи.
Саамската дума за занаят била „дуоджи“. Традиционните им занаяти били обущарство, кожухарство, дърворезба, изработка на ножове. За изработка на различни предмети използвали най-често кости, рога, дърво, например жените правели кошници от бреза или смърч, а от кожа изработвали дрехи.
Традиционните вярвания на саамите били различни от околните племена. Във Вселената имало три свята, според саамите – горният свят бил свързан с живота, белия цвят, топлината и юга, там обитавали боговете. Средният свят принадлежал на Мидгард – там е жилището на хората, цветът е червен. Третият свят се намирал под земята и бил свързан с черния цвят, понеже се свързвал със севера и студа, и бил обитаван от видри, тюлени и митични животни. В техните вярвания имало някои елементи от норвежката митология, което говори за контактите между саамите и търговските викинги.
Саамите почитали мечките и други животински духове като Халди, които бдят над природата. Някъде почитали бог Хорагал, а Рана Нийета била „дъщеря на зелената, плодородна земя“. „Световното дърво“ също било важен символ във вярванията на саамите – то достигало до Северната звезда. С името Лайб Олмай наричали горски дух, свързан с горските животни, които били неговите стада – от него зависел добрият или лошият късмет в улова. Към него принасяли молитви и приноси всяка сутрин и вечер.
Имало и географски места с необичайни форми, които имали особено духовно значение. Наред с това, всяко семейство си имало свои местни духове, които според поверието предпазвали дома от злини, както и свой хълм, където принасяло жертви на боговете. Камъни, подобни на човек или животно, поставени на планински връх, в пещера или близо до води, също имали голямо значение за саамите. Принасяли им елени в жертва, понеже вярвали, че имат власт над всички животни и птици и от тях зависи улова им.
Саамите вярвали, че всяко творение има душа, включително камъните и неживата природа, а светът е населен с безбройни духове, които са навсякъде и с които шаманите (нойда) контактуват, когато било нужно да измолят нещо за племето или за някого. Основно имали два религиозни култа – към висшите богове и към камъните-сейди, които според поверието били вкаменени нойди. Култът към предците бил много силен при саамите. Старите лапландци обожавали фигурите от дърво и гигантските изправени камъни.
Нойдите изпадали в транс под ритъма на ритуални тъпани, изрисувани със символи – по тях саамите гадаели за волята на боговете. Традиционният шаманизъм бил запазен сред северните народи до 18 век, макар че още през 13 в. по тези земи пристигнали римо-католическите мисионери и въвели християнството.
По време на Реформацията, „Апостолът на саамите“ – Томас фон Вестен и протестантските мисионери унищожили камъните и фигурите на риболовните богове, свещените места и изгорили рунните барабани, само някои от тях били изпратени в световните музеи. Саамите много трудно се разделили с традиционните си вярвания – практикували собствената си религия вкъщи, а после отивали на църква. В далечния изток в земите на саамите отишъл руският монах Трифон и ги приобщил към Руската православна църква.
Саамите във Финландия, Норвегия и Швеция принадлежат към лютерантската църква, с малка част от тях посветени в лестадианството (консервативно християнство) – Ларс Левий Лестадий изтръгнал саамите от алкохолизма, който причинявал доста беди на този народ. Последствията били наистина поразителни – саамите пожелали да се образоват, престанали кражбите на елени, а възприемането на християнските ценности и прошката променили взаимоотношенията между хората, финансите и начина им на живот.
Едновременно с това, днес има „мъдреци“ и „мъдри жени“, които лекуват болните по старите традиционни начини – чрез ритуали. Тяхната медицина се състояла от духовна и материална част – даването на лекарство било придружено със заклинание. Всеки член на общността имал познание от билкарство и можел да помогне на близкия си при по-леки болести. Лекарят можел да помогне при физически наранявания, язви, обриви и др., но най-тежките заболявания се лекували от „ноадите“ чрез силата на саамските божества. Повечето лекарства и мехлеми били изработвани от местни животински продукти – мечата подкожна мазнина, например, което било свързано с вярата, че мечката щом е силно животно, значи и нейната мазнина съдържа изключителна лечебна сила, дори само притежанието на меча лапа може да излекува зъбобол. Считали, че еленската мазнина дори е по-слаба от мечата.
Саамите познавали около 120 вида билки, които използвали за подправки и които слагали в ястия. Корен от ангелика можел да се дъвче профилактично срещу простуда или срещу белодробни заболявания. „Уртрас“ се наричал изсушения корен от тази билка, който служел дори за пушене срещу кашлица. Кора от бреза използвали срещу рани, наместване на счупени кости, а сокът от брезата служел за премахване на обриви и при изгаряния. Но лечението с природни материали почти винаги било придружено с магически ритуали.
При саамите съществува уникална песенна традиция, наречена „йойки“ – акапелно пеене, бавно и дълбоко, с емоция на скръб или гняв. Песните можели да се изпълняват в съпровод на флейта, изработена от стъбла на ангелика (вид тръстика) и ръчни барабани. Често пеенето съпровождало ритуалите и се характеризирало с пеене на обертонове и бел канто, които целяли постигането на „свръхчовешки“ звуци. Имитацията на звуци имала за цел и примамване на животните по време на лов.
Едно от традиционните занимания и религиозен празник бил свързан с надбягването с елени, когато роднините отивали в града на църква. Състезанията започвали от месец декември, всяка неделя, докато се стопи снегът. Не било никак просто да се накара еленът да се подчини на човешките заповеди, затова победата била толкова сладка при този спорт.
Саамите били подложени на агресивна асимилационна политика от страна на правителствата в държавите, които населявали. Това била една от причините те да живеят изолирано от съседните народи и да се оттеглят в най-северните части на планетата. През 19 в. властите ги смятали за „изостанал“ и „примитивен“ народ, нуждаещ се от „цивилизованост“. Било въведено и задължително образование за децата в продължение на 7 години, но било забранено саамите да говорят на собствения си език и да спазват традиционните си културни традиции.
В началото на 20 в. в Швеция било широко разгърнато движение за сегрегация и принудителна стерилизация на саамските жени. През 1934 г. тази практика била възприета и от Норвегия, където саамите били подложени на задължителна евгеника (приложната генетика, целящи подобрение на генетичните качества на група хора). Пак там правителството инвестирало големи средства да заличи културата на саами – задължително трябвало да имат норвежки имена и да говорят норвежки език, ако искат да имат право да купят земя, например. Бил приет и законопроект, според който най-добрите земи били предоставяни на норвежците. Втората световна война утежнила още повече живота на саамите, чиито жилища били разрушени от германската армия.
Поради това, че Арктика е богата на метали, нефт и природен газ, там започнали мащабни миннодобивни дейности и проучвания дори в екологично защитените зони и резерватите, което влязло в противоречие с естествения живот на елените – газопроводите на полуостров Кола в Русия например прекъснали достъпа на северните елени до местата за отелване. Унищожаването на горите в северна Финландия лишило елените от единствената им храна през зимата – запасите от лишеи по горните клони на по-старите дървета. Липсата на гори затруднила миграцията на елените към местата за сезонно хранене.
Бомбардировъчните практики на НАТО в северните райони на Норвегия и Швеция, както и построяването на най-голямата в света морска вятърна централа в Швеция затруднили достъпа на елените до естествените места за паша и отелване. Огромни щети нанесла и ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г., когато било регистрирано изключително замърсяване на лишеите и мъховете с тежки метали, поради което трябвало 73 000 елени да бъдат убити само в Швеция като „негодни за консумация“. В прибавка на това, хиляди риби били отровени във водите на Арктика.
Днес културата на саамите е използвана за привличане на туристи, на които им се предлагат автентични изживявания чрез реставрация на традиционни церемонии и начин на живот. За саамите това е обидно отношение и проява на културна експлоатация, защитена от държавата.
През 1989 г. саамите избрали своя първи парламент в Норвегия, след като бил създаден саамски национален химн и флаг. Била направена промяна в конституцията, според която „Отговорността на властите на държавата е да създадат условия, които да позволят на саамите да съхранят и развият своя език, култура и начин на живот“. Освен това, днес те имат специални права за отглеждане на елени. В училищата саамите имат право да се обучават на родния си език. Тази международна Конвенция за коренните и племенните народи не е приета единствено от Русия.
Владимир Добрев,
Маргарита Друмева
Следва продължение