Приказка от Теодор Зафиров, 11 г., гр. София
Приказката е създадена по време на заниманията по творческо писане с екипа на Детско онлайн издание „Щъркел“
Малкото охлювче Чико се излежавало върху камъка и се наслаждавало на прекрасния слънчев ден. Изведнъж срещу него се показала главата на змията Веска с раздвоен език. Тя погледнала малкото животинче и решила да го изяде. Със светкавична скорост изпълзяла изпод скалата към Чико. Ненадейно пред нея се изправило гущерчето Флори, което се славело като храбро и хитро животинче.
– Защо ти е да ядеш това слузесто животно? – извикало смело гущерчето. – То е толкова малко, че няма да те засити.
– Тогава ще изям и двама ви и според твоята гущерска логика ще ми стигнете за обяд – изсъскала змията.
Змията Веска била много алчна и глупава. Но всички в околността се страхували от нея, понеже била голяма крадла и правела много пакости. Събаряла гнездата на птиците дори от високите дървета и изяждала яйцата им. Промъквала се до градините в близкото село и крадяла кокошчици и патета.
Охлювчето било много смело и съвсем не се уплашило. Двамата с Флори били големи приятели и винаги си помагали, когато изпаднат в беда. И сега в главите и на двамата се зародил план за спасение.
– Разгадай тази гатанка и вече няма да се налага да мислиш за храна, защото ще имаш винаги в изобилие – извикало смело то към змията.
Веска се зарадвала при мисълта, че винаги ще има храна без да полага никакви усилия за това.
– Чудна работа! – отговорила Веска. – Тъкмо за мен! Аз обичам много да разгадавам гатанки.
– Но ако не я разгадаеш, изгубваш правото си да ни изядеш, пък и ние няма да ти кажем за това място с изобилна храна – казал Чико.
– Нещо безкрако, злобно, глуповато, вечно гладно, ненаситно, крадливо и нахално, може да погълне даже антилопа. Кожата си сменя и не се отказва да плаши всичко живо със своя раздвоен камшик.
– Триопс – това е отговорът! – извикала веднага змията Веска.
Чико и Флори подскочили от удивление и се засмели гръмко.
– Неееее! Не обиждай триопсите! Те са изключително интелигентни! – извикал Чико.
– Сгреши! Не е това отговорът! – добавил Флори.
– Отговорът е триопс и сега ще ви го докажа! – извикала Веска и пропълзяла светкавично до пропастта, където имало локви с много триопси. Тя направила кепче от старата си кожа и уловила няколко триопса. След това се върнала до храста, където оставила двамата приятели. Но те били изчезнали.
– Ей, къде сте? – извикала тя. – Нося ви доказателството, че съм решила загадката!
Изведнъж видяла едно парче от гущерска кожа, на което пишело:
„Сбогом! Ще се видим в Охайо! Но най-добре да не се виждаме изобщо!“
– Ах, вие малки гадинки! Измамихте ме! – ядосала се змията.
Изведнъж над нея закръжил орелът Пепи.
– Леле, каква апетитна закуска! – извикал той срещу Веска.
– Пепи! Точно за теб си мислех! Слушай една гатанка – ако я разгадаеш, ще ме изядеш. Ако не, ще изпълниш едно мое желание – смело казала змията.
– Казвай гатанката! Аз много обичам да разгадавам гатанки. Но по-бързо, защото съм гладен! – казал орелът.
– Чудовище неземно, с остри сърпове и мека сива перушина, с очи като бинокли и като стрела лети.
– Хм! Това ще да е червено „Ферари“ – извикал веднага Пепи.
– Сгреши! – зарадвала се Веска. – Сега трябва да ми изпълниш едно желание – да ме пренесеш в Охайо, че имам сметки за уреждане!
Орелът се издигнал със змията високо във въздуха. Той бил много гладен, но удържал на думата си и отнесъл змията до Охайо.