Софийско детство

Джаз за деца

Софийско детство

Когато бях съвсем мъничка

и още в София живях,

аз хващах мама за ръчичка

и тръгвахме на детски джаз.

Отправяхме се ние към „Бенковски”,

че „Чайната” тогава беше там,

да се науча на добри обноски

с тромпет, маримба и тимпан.

Елица от „Раковска” се провикна:

„Не може детство без пиано”,

а после тайничко намигна

и връчи ни дайре лилаво.

Там срещнах също кака Мими

и нейната вълшебна тамбура,

танцувах аз под струните красиви

и Щърко пях с усмивка на уста.

Друг път „Дондуков” посетихме,

там приказен балет видях,

красавицата спяща уважихме,

щастлива после аз заспах.

Такова бе софийското ми детство,

дари ми мама пъстрата мозайка –

да видя аз културното вълшебство,

да имам музикален вкус от малка.

Кой знае, може би напролет

пак с мама в София ще дойда аз,

за да посвирим с Венцислав Благоев,

с тромпет той, аз пък с маракас!

                                                   Елена Георгиева, 13 г., VII г клас

                                                       СУ „Любен Каравелов” – гр. Несебър

4

Казвам се Елена Георгиева и съм на 13 години.

Първите 3 години от моя живот прекарах в гр. София, а сега живея в родното място на мама – с. Равда, където морето е мое.

В 7.г клас съм и уча в СУ „Любен Каравелов”, гр. Несебър.

Обичам да рисувам, да снимам, да чета, да слушам музика, да плувам и да правя сладкиши.

Елена 1

за публикация банер 3 Приказка за София