Страновълшебниците

Този разказ е част от третата книга „Приказни истории с БНР Бургас“

      Всяко голямо междучасие в нашето училище се превръща в гладиаторска битка. Чуват се викове, тропане, шум, сякаш цяла римска конница препуска по коридора.

     В тази суматоха, моят най-добър приятел ме спъна случайно. Откараха ме в болница и това беше последното, което си спомням. Щом се събудих, видях семейство феи, големи колкото дланта ми, които започнаха да се представят една по една и да обясняват нещо. Нищо не разбрах, защото бях замаяна от удара. Моите родители ме отведоха вкъщи, а  феичките  тръгнаха тайнствено с мен. Докато  пътувахме, те се преобразяваха на раница, телефон, химикалка и какво ли още не, за да не ги забележат родителите ми. Беше чудновато. Щом пристигнахме, реших да проверя дали могат да изпълняват желания. Поисках да съм супер умна. Те вдигнаха пръчки, размахаха ги и това се случи. Станах супер умна, но бързо се отказах, защото чак пък толкова не исках да се набивам на очи. Те отново вдигнаха пръчки и си останах такава, каквато съм и сега. Събудих се на следващия ден и тръгнах към училище. Видях моята приятелка и реших да ѝ споделя за феичките или както аз ги наричам страновълшебници, защото вършат странни неща. Моята приятелка очевидно не ми повярва. Помисли си, че си измислям, за да привлека внимание. В едно от междучасията отидох да пия вода. Чудите се защо ви занимавам с това? Ами сега ще ви разкажа. От чешмата се търкулнаха страновълшебниците и ме укориха, че разкривам тайната ни.

     Прибрах се вкъщи и с тревога се сетих, че бащата на моята най-добра приятелка е учен-изследовател и много лесно може да се добере до тях. Побързах да съобщя на феичките, но ме посъветваха да не правя нищо. Още на следващия ден изследователят ме изчака след училище и започна да  разпитва за тези мои странни приятели. Явно искаше да узнае повече за тях. Прибрах се радостна, че съм опазила тайната.

     Реших най-накрая да изпробвам техните сили. Пожелах в града да има безброй бащи като моя. Изпълниха го, но ето ти нова беда – не можах да открия своя. След много усилия го намерих. Замислих се защо  ми беше нужно да искам това от тях? Хрумна ми, че тези бащи са отлични приятели на децата без семейство.

     Така, сторих добро на самотните деца. Бащите вече имаха за кого да се грижат, а децата бяха истински щастливи.

ОУ „Антон Страшимиров, клуб “Brain art factory“ – Бургас

Ръководител: Румяна Костова

Този разказ е част от третата книга „Приказни истории с БНР Бургас“. Тя е резултат от третото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас“. В него са включиха момчета и момичета на възраст от 5 до 14 години с над 150 творби. 

Събрахме 56 истории, родени от чистото, красиво и безгранично детско въображение.