Стихотворение от Радко Василев, 18 г., СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Карнобат
Рисунка: Мария Иванова Стефанова, 14 г, София. Отличена творба в Международния конкурс „Роди се дете, Син ни се даде“, 2020 г.
През прозореца
тихо затворен,
виждам кръста,
тържествено блеснал
над храма.
Виждам
в тъмното
как Ти слизаш
по стълба
от обич човешка
и вяра!
Под прозореца
има въже,
по което душата ми
връзва звезди
на надежда
и обич човешка,
и вяра!
И ги дърпа сърцето
към Теб,
към небето!
И ето –
аз съм жив!
Ти си жив!
С Тебе всичко
ще победим!
Твоят трънен
венец
побеждава
с вяра,
обич човешка
и чистота
всяко зло!
Гръмва тежка
камбана:
Роди се!
Пускам
старото влакче
с червени
вагони
под прозореца
да обикаля.
Пее свещ,
тази нощ
става храм
моята стая!
Ти си тук!
Ти си с мен!
Вечността е
безкрайна!
Осанна!
 |
|
