Имало едно време едно момче, което написало стихотворение със заглавие „Таралежите се раждат без бодли”. И въпреки че възрастните хора понякога хич не ги разбират тия момчета, мнозина прочетоха стихотворението, което стана впоследствие причина то да бъде отпечатано в училищния вестник. Ученици, учители и родители четяха тези стихове и им ставаше хем вълнуващо, хем земята под краката им започваше да се гъне на вълни на вълни. Учениците се вълнуваха, защото това стихотворение си беше истински бунт, а бунтът винаги е причина за радост у младото поколение. Възрастните се вълнуваха, защото имаха за какво да си говорят и да дават акъл. И в същото време земята им започваше да се гъне на вълни на вълни, защото момчето непрекъснато във всички стихове се съмняваше и това съмнение се предаваше на всички.
Съмняваше се, че хлябът, например, не стигал. „Как да не стига? – отговаряха разумните хора. – Стига, даже мухлясва понякога по рафтовете на магазините! Как да не стига?!” Или пък твърдеше, че не винаги шестицата е най-добрата оценка в училище и изобщо това не било най-важното. И прочие. „Ама какво говори тоя… таралеж! Че какво тогава е най-важно в живота!” – размахваха пръст възрастните и го викаха при педагогическия съветник. А момчето все по-често посред бял ден се репчеше и ежеше срещу всички, че не иска да става зубър, академик и директор, с което си спечели прякора „Таралежа”.
– А, така значи, „таралеж”… Добре, като сте казали таралеж, нека да е таралеж! – закани се момчето и отиде на фризьор.
Фризьорката оцвети косата му и с техники, които само фризьорките знаят, направи я да изглежда досущ като бодлите на таралеж. И тръгна таралежът да боде когото трябва и когото не трябва.
Възрастните хора взеха да го увещават, че това са младежки глупости, че трябва да си седи вкъщи и да учи, взеха да го възпитават като казваха: „Ние, възрастните, разумно ще подредим живота ви, тъй както знаем, че се подрежда живота!” Повечето ръкопляскаха и им отвръщаха с „Браво!”, но викаха толкоз силно, че не чуха как разумните хора казаха и друго: „Прибирайте си бодлите, че…” Забележете, забележете как те говореха в множествено число, което от само себе си значи, че таралежите се бяха навъдили и размножили, а бодлите им бяха закоравели, иначе ония, дето викаха: „Ние, възрастните, разумно ще подредим живота ви, тъй както знаем, че се подрежда живота!”, що ще им казват тъй. И понеже таралежите си показаха бодлите дори пред самия Президент /ой, ой, тия таралежи, ходеха вече из цялата страна и бодяха с бодлите си когото трябва и когото не трябва/, разумните хора написаха една колективна статия в училищния вестник и категорично заявиха: „Да, ние сме в криза, но туй е работа само на таралежите!” Абе, откъде се пръкнаха тия таралежи?
Разумните хора изчетоха един справочник и се оказа, че всъщност момчето е било право – таралежите наистина се раждали без бодли, а причината да се появят на бял свят била една диня. И по-точно не цялата диня, а само динената кора, поставена нарочно на пътя. Раждат се значи таралежите без капчица зла умисъл, но като му сложат дори на човека динена кора по пътя, виждате как тутакси му пораства едно бодилче. После му порастват и другите бодли и почва таралежът да боде когото трябва и когото не трябва. И най-много настръхва той срещу тези, които си мислят, че знаят всичко. „Ние, възрастните, разумно ще подредим живота ви, тъй както знаем, че се подрежда живота! – кривяха се смешно таралежите. – Пък не знаят английски и какво е „log” в интернет”…
Таралежите са ония тъжни и самотни същества, обречени да бъдат ругани от разумните хора, които за нищо на света не биха заменили спокойствието си и за една стотна от бодила на таралежа. Разумните хора излизат срещу бодлите им с номера: „Откъде накъде ще бодат тия таралежи! Кои са те, да не би да са по-умни от нас?!”
В най-новите стихове, дето ги пише момчето, се срещат и такива мисли, че всъщност не бодат бодлите на таралежите, ами боде туй, дето става около нас. Макар все още да има хора, които твърдят, че туй е работа на таралежите. Не-е, туй е работа на самия живот. Нещата сами се навират в очите на хората и ги избождат. Затуй на тези неща им казваме очевадни. А разумните хора сами направиха от таралежите символ – за оправдание на глупостите, дето ги вършат всеки ден.
Така че таралежите млъкват, но само за кратко, защото идва новият житейски абсурд, който полепва по бодлите им като лепка и ги прави още по-яки.
– Колкото и да е абсурден тоя житейски абсурд, не е по-абсурден от разумните хора, които работят за него! – не преставаха да се ежат те…
И тъй върви таралежът по света с торбичка на рамо, а разумните хора хвърлят по него камъни. В торбичката си носи една коричка хляб, а бодлите му се поклащат в строен ритъм и по особен начин дрънкат някаква таралежова симфония.
Маргарита Друмева