Александра Александрова, едно високо, стройно момиче от 5 клас, всеки ден прекосява „Пиротска“ от 32 СОУ „Св.Климент Охридски“ до Образователен център Медиа. И всеки ден в ръцете й виждаме нещо ново, което нейното въображение е сътворило. Ту миниатюрни ръчни книжки със стихчета и авторски рисунки, ту различни наръчници с правила по английски език или как да си нарисуваш котка.
Когато няма бял лист и молив пред себе си, Али измисля пиески – шаловете преобразяват другите момичета в принцеси, омагьосани от зла вещица, завъртяни в небивали приказни сюжети. Нейната героиня Джоди пък се превръща в динозавър, за да спечели вниманието на своите съученици… Грубото поведение и глупостта често нараняват ефирната душа на Али, особено когато някой е отхвърлен и изолиран от общността.
Али никога не казва: „Уф, скучно ми е!“, защото притежава уникалната способност да превръща обикновените неща в необикновени. Може да се каже, че тя всеки ден сътворява отново света, шари го с всички възможни цветове – театър, поезия, проза, рисунка, песен – всичко е вълшебно, творческо и вдъхновяващо в света на Али.
Затова и никак не е случайно, че само на 11 годишна възраст издаде първата си стихосбирка „През моите очи, от моето сърце“, благодарение на Милена Каменова и Силвия Любенова. През ноември тя организира и проведе „Работилница за деца“, в която показа на децата как да изработят различни предмети от подръчни материали.
„Творчеството е език, на който всеки може да говори“.
Публикуваме тук една много малка част от творчеството на Александра, която вече има зад гърба си солидна творческа биография. На добър час!
Щъркел прес
Есента е тук
Есента е тук,
с довяни жълти листа от бук,
с упояваща песен,
пята от момиче наесен.
Как красиво стига до теб
с дъх на восък и мед
малко мокри листа
от жълта бреза.
С пресен дъх на смола
и трепет на свежа гора.
Пристига с нежни стъпки … тя.
Ето я тук, есента.
Да се промениш за един ден
На Джоди Ботън й омръзна. Тя имаше коса, с която трудно се оправяше, и един брат, който я дразнеше непрекъснато. Това бяха само две от нейните оплаквания. И точно когато животът й стана толкова неприятен, че повече не можеше да бъде, Джоди се събуди един ден превърната в динозавър. Без да разбере как и кога е станало, цялото й тяло беше покрито с лилави и зелени петна, а краката й бяха дебели и тромави.
Приключението започна, когато Джоди отиде на училище. Когато влезе в класната стая, никой не се уплаши от нея. Напротив, на всички им беше смешно. Джоди не беше страшен динозавър, беше забавен и интересен. Започнаха часовете, учителката влезе в класната стая и попита коя е чудноватата ученичка. Целият клас отвърна, че това е Джоди в малко по-различен вариант. Часовете минаваха и дойде време за обедна почивка, всички се струпаха около Джоди, искаха да си играят само с нея. На Джоди й беше много приятно, защото досега не си играеха често с нея. Обедната почивка свърши и децата си тръгнаха.
Джоди отиде на плуване, както обикновено правеше в сряда следобед, но когато скочи от трамплина в плувния басейн, тя го изпразни до дъно, защото беше твърде тежка, а всичката вода беше отвън. Разбира се, изгониха Джоди и тя се прибра вкъщи.
Брат й я попита защо е толкова странна и защо се връща толкова рано от плуване. Тя му разказа за всичко, а той по някаква причина се държеше мило с нея. Джоди беше доволна от себе си и й харесваше да бъде динозавър.
На другия ден се събуди от сън и си беше нормалната Джоди, но й беше тъжно за предишния ден. А в училище всички деца пак играха само с Джоди, защото бяха разбрали колко е забавно.
А самата Джоди разбра, че да се промениш за един ден е наистина приятно!
А ти, в какво би се превърнал за един ден?
