Денят привършваше. Всички си отиваха вкъщи. Тръгнаха си и учениците от училище “Веда“. Две ученички си говореха:
– Мисля, че ако г-жа Чиловска беше г-жа Джуджаловска, а ние великани, щеше да е страхотно, нали?! – помечта си Рая.
– Наистина ще е интересно – отговори другото момиче с име Фантастика. Приятелите я наричаха Фани. – Тогава небето щеше да почернее, а госпожата да побелее и ще е толкова малка, а ние така големи, че ще я вземем в ръка и ще я ползваме като тебешир върху черната дъска. Ще сме страшаващи – ентусиазирано обясни Фани.
– Хубаво си помечтахме, но е времe аз да тръгвам – сбогува се Рая.
Тя сложи раницата на гръб и се запъти към дома. На вечеря поговори с родителите си как е минал денят й. Изми си зъбите, сложи пижамата, легна в мекото легло и бързо заспа дълбоко. Внезапно се събуди. Беше съвсем тъмно. Облече любимия си суитчър и излезе на балкона. Изведнъж усети, че се издига във въздуха. После рязко падна. Докато се свестяваше, забеляза, че не е на балкона. Стоеше пред някаква огромна къща. Небето беше черно, а тя бе съвсем бяла. Рая се огледа и видя Фани. И тя беше бяла. Вратата на къщата се отвори. От нея излезе г-жа Чиловска, но много по-голяма от обикновено. Когато момичетата я видяха, Фани се провикна:
– Рая, бягай!
Двете момичета се втурнаха през отворената врата и се пъхнаха под огромното легло.
– Рая, току-що осъзнах, че великаните, в които трябваше ние да се превърнем, ги няма. Всъщност г-жа Чиловска се е превърнала в страшаващ великан. А ние сме джуджеговци! Трябваше тя да е джудже! – изрече ядосано Фани.
– Не можем да стоим тук вечно. Трябва да се махаме! – и докато шепнеше, една ръка ловко хвана джуджеговците с един замах.
– Ето къде са били моите дребнотебеширчета! – ядно промърмори Великанката и излезе навън. Почна да пише с горките деца. – Колко е две плюс две? Четири! – написа с тях няколко уравнения. Джуджеговците започнаха да се скъсяват.
– О, не! Почваме да се изхасвършуваме! – изплашено промълви Фани. За първи път на лицето й бе изписан страх. Колко ли време беше минало – два или три часа – никой не знаеше. Двете деца се смалиха наполовина.
– Ще си оставя малко и за утре – изрече с гръмовит глас Великанката и подпъхна Фани и Рая под едно пънче пред къщата. Едно птиченце кацна до тях:
– Ох, горкичките! – изрече мъничето.
– Моля те, птиченце! Помогни ни! – молиха през сълзи децата.
– Съжалявам! Не мога – промълви птичето.
– Но защо? Само ти можеш да ни спасиш!
– Ако ви помогна, не знам какво ще ми стори господарката.
– Моля те, моля те – промълви с последни капчици надежда Рая.
– Е, добре – смили се пилето – Утре, преди Великанката да се пробуди, вие откъснете мигла и кажете това заклинание на нашия свещен език: „Миглочка, окочна, денощка, небеслъне, рибомор и глътичка любприятел. Фантвълшмаги!“. Тогава вие ще станете по-големи от нея и на всяка от вас ще се изпълни една мечта. Но само пазете косъма!
– Благодарим ти, мило птиченце! Сигурна съм,че ще ти се случи голямо щастие за това добро, което направи за нас! – през сълзи благодари Рая.
– Дано е така! – въздъхна пиленцето. Сбогува се и отлетя.
На сутринта момичетата се промъкнаха до Великанката и с ножица отрязаха една огромна и тежка мигла. Усетиха, че веднага започнаха да растат. Когато Г-жа Чиловска се събуди, се уплаши. Фани искаше да я смачка, но Рая я спря:
– Спри, ние не сме такива. Какво е твоето желание? – попита тя и погали с пръст мъничката госпожа.
– Аз… винаги съм искала да обиколя света – промълви Великанката.
– Аз също – съгласи се Рая.
– Да, и аз искам това! – Фани хвана миглата с пръстите си и прошепна:
– Искам да обиколя света с родителите си!
Рая взе миглата и тихичко изрече:
– Аз мечтая да полетя – и в миг вече се носеше над облаците.
– Така ще обиколя света с мама и тате! – каза тя и в този миг …… се пробуди. Всичко бе сън. При това много хубав и интересен. Рая отвори вратата на стаята си. Мама и татко вече бяха в кухнята. Тя силно ги прегърна и целуна. Разказа им за невероятния сън. После погали малкото си кученце и всички седнаха да похапнат сладко, сладко с любимите палачинки на мама.
Момичета и момчета, ако се чудите, знайте, че този сън бе изцяло мой, историята е изцяло моя, а Рая – това съм изцяло аз! До скоросрещи!
Рая Ягова, 10г.
БЛИЗНАЦИ
Кибела- тракийската богиня на майчинството и Земела – богинята на земята и плодородието, се скарали коя да се омъжи за великолепния Еагър – богът на Слънцето. Земела решила да измами. Помолила Зеланос – бог на виното, да опияни Еагър по нея в замяна на най-хубавите и плодородни земи. Той се съгласил и изпълнил желанието й. На следващия ден богът на Слънцето се оженил за Земела.
Кибела разбрала за измамата и проклела младоженците с две напълно еднакви деца. Майка им била ужасена, когато ги видяла. Тя крила децата си от света, докато не станали на 12 години. Баща им Еагър ги обичал и им дал имената Близ и Наци. Макар външно да били еднакви, братята изобщо не си приличали по характер.
Веднъж братята се скарали кой е по-умен. Отишли при баща си, който макар и бог на Слънцето, разбирал от звезди. Започнал да ги изпитва, за да реши спора, но никой не допускал грешка. Децата били напълно равни. Те се състезавали в продължение на 12 години. На 24-я рожден ден, състезанието било прекратено, защото майката изчезнала безследно. Братята я търсили 12 години по целия свят и накрая я открили в плен на Дарзалас – бог на подземния свят. Той им казал, че ако му изредят всички звезди във вселената, ще освободи Земела. Братята били безгрешни и освободили майка си. След смъртта им, в знак на почит и уважение, баща им Еагър ги превърнал в съзвездието Близнаци и ги качил в небето да огряват безкрая.
Рая Ясен Ягова, 11 г.,
Частно училище ВЕДА, София
