Тракторът и Телескопката

Тракторът Мишо беше самотен. Много, много самотен и нещастен.

Едно време не беше така, ех, едно време беше славно! Когато излезе от завода за трактори, младият и жизнен Мишо беше съвсем друг. Разораваше всичко наред, нямаше почва, която да му се опре, беше обиколил цялата земя. Беше ходил в Африка, Азия, Америка, Европа, беше пътувал с кораб, беше видял много земи и народи. Земята трепереше под  ралата му и се превръщаше в пепел! Туземците му се възхищаваха, а малките туземчета се плашеха от него!

Собственикът му – чичо Гошо, се гордееше с него, защото той не беше като другите трактори. Той беше специален, измайсторен по специална технология, ослепително красив. Той беше РЕКЛАМНО ЛИЦЕ на ново поколение трактори . Чичо Гошо обиколи с него целия свят! Мишо ходи по изложби, по състезания за трактори. Три години подред бе световен шампион по оран. Нищо не можеше да му се опре, дърво, камък, метал, откъдето и да минеше, оставяше пепел след себе си!

Докато един ден, по необясними причини, Мишо изпадна в депресия. Психологическото му състояние  се отрази на физическата му активност. Той започна да линее,  да отпада, гайките и болтчетата му се разхлабиха. Вече дори пясъкът му се смееше!

Чичо Гошо нямаше вече полза от него и го изхвърли на едно поле. Огромно пусто поле, а в средата – Мишо.

– Ах, колко съм нещастен! – самосъжаляваше се Тракторът. – Сам и изоставен, ръждясвам от дъжда и от собствените си сълзи !

Беше неутешим. С насълзени фарове, Мишо гледаше небето и звездите и си мечтаеше да умре, тракторската му душа да напусне старото му разглобено тяло и да отлети в ТРАКТОРСКИЯ РАЙ!

– Дали съществува такъв рай?! – питаше се Мишо. – Сигурно съществува… – самонавиваше се самотният трактор. – И там има много трактори като мен, и всички са щастливи! Само се чудя коя от тези всички звезди е тракторската?!

– Тя се пада чевъртата вляво от ГОЛЯМАТА МЕЧКА и третата вдясно от МАЛКАТА МЕЧКА. На 14 хиляди светлини години от земята – чу се глас в тъмното.

P1090349

Рисунка: Михаела Карацанова, 8 г.

Мишо замалко не се разпадна съвсем от страх!

– Ти-ти-ти-ти коооооо-й си-си?!

– Аз всичко виждам – продължаваше да го стряска гласът.

– Мо-о-ля те, – запелтечи Мишо, – а-ааз съм само-о едиин трактор, който мечтае да умре –е, не ми прави нищо ло-о-ошо !

– Стига си заеквал! – обади се гласът. – И престани да се самосъжаляваш! Цяла нощ не ти ли писна! Та ти и мен разплака, за малко да ми се напука околярът от теб! После като ослепея, що за ТЕЛЕСКОПКА ще бъда?!

– Телескопка?!

– Да! Телескопка! Същото като телескоп, само че от женски род!

– Ти си жена! – не сдържа почудата си Тракторът.

– Не си ли виждал жена?! – ядоса се Телескопката. – Защо ли се учудвам, ти освен да ореш, друго не можеш, а вече и това не можеш! Селски трактор!

– Аз, селски трактор!- обиди се Мишо. – Ей, малката, аз колкото земя съм видял, ти не си и сънувала…

– Видял си, на баба си хвърчилото!

– Три пъти СВЕТОВЕН ШЕМПИОН по тракторизъм!

– Да бе, да! – дразнеше го Телескопката.

– Страшилище за туземците!

– Да бе, и затова ревеш и се разпадаш на това поле… Почти ти повярвах! Ти от това поле не си мръднал, никога! Заклевам се! Селски трактор!

Мишо не издържа, неземни сили се вляха във вече ръждясалите му мотори, частите му започнаха да се движат като луди, болтчетата и гайките се върнаха по местата си. Като пепел ръждата падна от него. Мишо блесна в цялото си величие! Три пъти обиколи цялото поле. Накрая се спря, запъхтян и щастлив, пред Телескопката.

– Брей, ама ти си бил страшен! – превиваше се от смях Телескопката. – Браво!

Едва сега Мишо разбра какво се бе случило с него. Той отново беше щастлив и не само щастлив, а може би влюбен. Той се бе влюбил в тази малка, сладка Телескопка, която го накара да заобича отново света.

Настъпи тъпа пауза. Двамата се гледаха, а Мишо се срамуваше ужасно (все пак му се случваше за първи път).

– Знаеш ли, – нерешително започна той, – аз всъщност… те… –  Тракторът спря нерешително.  – Всъщност, ще ми разкажеш ли за звездите?!

– Да, разбира се – смутено отговори Телескопката. – Аз не обичам да говоря за себе си, но…

– Моля те, – каза Мишо и фаровете му светнаха, – ще ми бъде интересно!

– Така ли?! – личеше си, че й е приятно. – Добре тогава! Погледни през мен.

Мишо се смути, но Телескопката беше твърде настоятелна. Той погледна през нея и онемя.

Картината, която се разкри пред погледа му, беше приказна! Той не вярваше на фаровете си!

Тогава Телескопката започна своя приказен разказ за звездите и планетите, за други светове и хора, за всички тайни, криещи се в НЕБЕТО, за огромната ВСЕЛЕНА и за чудната сила на ЛЮБОВТА!

Мони Илиева

12688263_1184489884917787_3154503125478204934_n

Мони Илиева – завършила ПУ „Паисий Хилендарски“ – гр. Пловдив, бакалавър Актьорско майсторство за драматичен театър.

„Обичам да обичам! Търся ЛЮБОВТА във всичко. Най-вече в работата си. Вярвам, че всяко нещо, което се прави с ЛЮБОВ, носи добър плод. Вярвам,че Бог има уникален план за всеки един от нас затова ни дава и определени таланти и дарби. Тайната на щастието се крие в това да разкриеш Плана и да го следваш“.