„Тя“ е последната книга на Творческа къща „Щъркелите“, чийто автор е Маргарита Друмева. По „пиесата-писмо“ е реализиран едноименният авторски аудио спектакъл, със съдействието на НФК, програма „Създаване“.
„Щъркелите“ имат вече няколко издадени книги, някои от които са авторски, други са сборници с детско и младежко литературно творчество, изпъстрени с красиви рисунки на най-младите художници на България. Първата издадена книга – „Роди се дете“ събира творбите на деца от 7 държави. Това са избрани рисунки, есета, стихове, разкази и приказки, посветени на един от най-светлите празници в историята на човечеството – Рождество Христово. Творбите са наградени в Международния конкурс „Роди се дете, Син ни се даде“ от 4 издания на конкурса.
„Маркльошницата“ е книга с детски пиеси от Маргарита Друмева, някои от които са превърнати в мюзикъли поради това, че голяма част от драматургията е в стихове. Книгата е издадена благодарение на Министерството на културата и програма „Помощ за книгата“.
 |
|
„Пастелко в шарения свят“ е своеобразно продължение на книгата „Роди се дете“, съдържайки наградени детски и младежки творби в Международни и Национални конкурси, включително в останалите два конкурса на Творческа къща „Щъркелите“: „Приказка за София“ и“Новите приказни герои“. В нея са включени и творби на деца, които са отличени в световни конкурси по цял свят, преборвайки десетки хиляди други деца. Тези рисунки няма къде да се видят на друго място, тъй като няма вече да се върнат в България. Това прави книгата уникална и изключително ценна.
Съвсем наскоро „щъркелите“ издадоха и една електронна книга от същата поредица – „Полет над света“ с наградени творби от Международния конкурс „Имаш само това, което си дал“. Книгата има същия характер на сборник с детско и младежко творчество и е свидетелство за таланта на българските деца в областта на изобразителното изкуство и литературата.
И след всичко това – електронната книга „Тя“ с едноименната „пиеса-писмо“. Пиесата съдържа разказ за живота на една жена, чието призвание е изкуството – чрез него тя задава важните въпроси в нашия свят и осмисля живота си. Драматургията е написана като притча, която съдържа в себе си няколко по-малки притчи. По Пътя си Тя среща Другия, Поета, Преминаващия, Клошаря, разиграва се приказка като театър в театъра.
Защо „пиеса-писмо“? Пиесата е написана като отговор на изключително богатите (като съдържание) срещи с творци на изкуството в различни области и като последващ монолог-продължение на общуването с българските бардове в българските фестивали на изпятата поезия. Най-напред ще спомена Театрална група „Вълна“, Варна и изключителната възможност да общувам с барда, поета, журналиста, драматурга Владимир Левков, с Бойко Богданов и Мария Бъчварова, с актьорите Ламбрин Сотиров, Ивелина Ставрева, Светла Левкова, със Сияна Севова и другите безкрайно близки на сърцето ми хора от „Вълна“. Те посяха ония семена, които днес ме задължават непрекъснато да обновявам духа в мен, да следвам онази дълбока река вътре в мен, която „в неземни пространства прониква“, да бъда свободна в оня чист и мощен морален „вълнарски“ смисъл, който има много общо с вазовите думи: „Лудите, лудите – те да са живи“.
„Тя“ е и отговор на безкрайните разговори с българските бардове Гриша Трифонов, Пламен Ставрев, Андон Балахуров, Христо Карастоянов, Мишо Миновски, Гинчо Павлов и др. – все хора, които по думите на Галина Енчева – „слизат от Еверест“. Хора, които са разтърсвали цялото ми същество и са ме вдъхновявали да изкачвам и аз върхове, та като Гриша и аз „много писах, много четох, после късах“… Затова чак сега излиза тази „пиеса-писмо“, имаше нужда да узрее, за да бъде диалогът неповторим и единствен.
В тази пиеса думата „общуване“ е важна. Най-важната. Като в онази притча за хората, които като си говорят, все едно разменят златни монети. Доколко успях да събера „златото“ и чрез него да предам най-важното (според мен), е въпрос на гледна точка. Може би днес хората общуват и се забавляват по различен начин. Но е това, което е в моя свят. Споделям го с вас – с всички заедно и с всеки един поотделно.
Ето и няколко странички от „Тя“:
