Керамични съдове от Дуранкулак, 5 хил. пр. Хр.
Изключително голямото богатство на открити халколитни артефакти от археологически разкопки по нашите земи дават основание на учените да обособят халколитна култура край Варненския залив, позната ни като „Култура Варна“ (4400 – 4100 г. пр. Хр.). Най-представителен е Варненският халколитен некропол, в който са открити предмети от злато, мед, каменни изделия (вкл. и от обсидиан), мидени чурупки Спонделу и др. Тук е намерено и най-голямото количество технологично обработено от човешка ръка злато през халколита в света – откритите златни предмети са над 3000 на брой, а общото им тегло надвишава 6 kg. Другаде не е известна подобна концентрация на златни артефакти от V хилядолетие пр. Хр.
Има спорове относно точния времеви диапазон на „Култура Варна“, някои считат, че тя дори е по-древна от посочените години. Трудността идва от там, че липсват повече синхронни обекти в световен мащаб – Варненският халколитен некропол е по-стар от общоприетата датировка за разцвета на шумерската цивилизация в Месопотамия или древноегипетската цивилизация от времето на египетските пирамиди.
Снимки: Дуранкулак, фигурки на богинята-майка. Върху първата снимка се виждат надписи върху фигурката, вероятно наченки на писменост.
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КУЛТУРА „ВАРНА“
„Култура Варна“ е къснохалколитна археологическа култура. Поселенията й са открити единствено по Черноморското крайбрежие. Артефакти се срещат в потънали (наколни) селища – във Варненското и Белославското езеро и в селищни могили. В селищната могила на Големия остров край с. Дуранкулак, Добричка област, е констатирана най-ранната за Европа каменна архитектура.
В района около Варненското и Белославското езеро през този период вероятно е съществувал голям металургичен център и се е развивала морската търговия с метални изделия, в резултат на което Черноморският ареал изпреварил в обществено-икономическото си развитие останалата част на днешните български земи.
До този момент под водите на Варненското и Белославското езеро са открити 13 халколитни селища, които не са свързани с Варненския некропол. Това дава основание за предположението на учените, че на тази територия живеели хора от една и съща етническа група, а Варненският некропол бил използван като култов център от всички околни поселения.
Селищата били изграждани на сушата, но поради повишаване на морското ниво, те са потънали. Били открити селища под водата при прокопаването на канал между Варненското и Белославското езеро през 1921 г. – братя Шкорпил описали първото селище при с. Страшимирово като наколно. Херодот видял подобни в Македония през 5 в. пр. Хр.
По-късно, при други строителни дейности били открити още 13 крайбрежни селища, които сега се намират под водата. Те представлявали истински комплекс, непознат другаде в Европа. Вероятно има още много такива селища, които не са открити.
Съдове от Дуранкулак. Върху съда по средата е изобразена стълба към небето.
Богатите некрополи на „Култура Варна“ край Девня и до Варненското и Белославското езеро показват дълбоко социално разслоение сред населението. В гробовете поставяли керамика, мед и злато. Керамиката имала черен цвят и била украсена с врязан, инкрустиран с бяло и червено орнамент или с пестелива графитна украса.
Към „Култура Варна“ се отнася и неолитното селище с некропол край Дуранкулак, където се намирали едни от най-старите каменни градежи в Европа.
Солницата близо до Провадия
Край Провадия през неолита добивали сол в промишлени количества – в „Провадия-Солницата“ бил открит най-ранният солодобивен неолитен център в света, където през халколита (втората половина на V хил. пр. Хр. – в обхвата на цивилизация Варна) била въведена усъвършенствана технология за добив в промишлени размери. До момента в Европа не е откриван по-ранен от него, а подобна технология и обем на производството няма в никой друг неолитно-халколитен солодобивен център по света. Тук било единственото местонахождение на каменна сол на Източните Балкани, а най-близкото находище в Европа било в днешна Полша – известните мини „Величка“, до Краков.
Солта била стратегическа суровина пет хилядолетия пр. Хр. В праисторически времена тя е играела роля на всеобщ еквивалент и е служела за „пари“ като разменно средство. Близо до Мировското солно находище на 5-6 км от Провадия съществувал „град“, 5400 г. пр. Хр.
Геоложка карта на Европа с разпространение на солни залежи
Прибавяме и укрепеното селище „Аврен-Бобата“, което се намира върху Авренското плато. Селището имало стратегическо разположение, поради което било използвано за наблюдение и контрол на търговските пътища от и към Варненското и Белославското езеро. Към „Култура ВАРНА“ се отнасят и няколко селища от района на „Св. Св. Константин и Елена“ и Евксиноград.
Обитателите на Северозападното Черноморие създали високоразвита цивилизация, характеризираща се с изключителни технологически и математически постижения за времето си – познавали са числото π и златното сечение. Черно море било врата към света и основен търговски път, по който осъществявали контакти с отдалечени култури – с племената в Южна Бесарабия, Мала Азия и тези, разположени между реките Прут и Днестър.
Нанизи, жезъл и огърлица от Дуранкулак
Поради това, че част от находките не са от местен произход (черупките от Dentalium и Spondylus, които се добиват от Егейско, Адриатическо и Средиземно море), обсиданова пластина (от о. Мелос), халцедонови мъниста (ахат и карнеол) (Анатолия или Източните Родопи), можем да предположим, че са съществували много развити търговски връзки, предимно морски, с отдалечени региони на света.
Неизвестно защо, тази варненска цивилизация изчезнала без видими причини в края на петото хилядолетие пр. Хр. Съществува дебел хиатусен пласт – време, в което тези места не са били обитавани по неизвестни причини, между халколита и бронзовата епоха. Новото население било с нов етнически състав и вероятно нямало отношение към населението от халколита.
Карта на древните култури на Балканите и в Европа
КУЛТУРИ, ПРЕДШЕСТВАЩИ „КУЛТУРА ВАРНА“ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА
Интерес представляват културите в Западна Европа, предшественици на „Култура ВАРНА“. На територията на днешна Румъния, Молдова и Украйна е позната Неолитна култура в горско-степната зона, наречена „Прекукутени-Триполие А“. Културата „Боян“ е разпространена в широките граници на нашата страна – Дунавската равнина, Тракийската низина и Родопите (без Черноморското крайбрежие).
Близо до гр. Дългопол, Варненско, до Шабла и Маслен нос е позната „Културата Сава“, която се счита за непосредствена предшественица на „Култура Варна“, генетично свързана с нея. Жилищата били наземни, във формата на правоъгълник, построени от колове и с плет, измазан от глина. Хората са били земеделци и скотовъдци. Работели са с традиционни каменни и кремъчни оръдия на труда, както и с шила от мед. Керамиката била с черен, жълт и кафеникав цвят, била украсена с врязан бяло инкрустиран орнамент и щампа от графитна рисунка. Най-характерни били паниците с кухо краче и с лилиевидни израстъци на ръба на устието. Четвъртият етап на култура „Сава“ е наречен „фаза Варна“.
Най-ранната засвидетелствана култура на Добруджа била наречена „Xаманджия“, чиято последна четвърта фаза също била наречена „Култура Варна“. Тя се е разпростирала и в днешна югоизточна Румъния. Името й дошло от българското село Хаманджия (до 1940 г.), близо до Тулча. В днешните български земи културата е представена в Дуранкулак, чрез разкритото селище от землянки и некропол. Това била „морска“ култура, чиито селища били разположени край черноморските лимани, езера и река Дунав. Тя съществувала в периода 5250-4500 г. пр. Хр.
Владимир Добрев,
Маргарита Друмева
Следва продължение
Солницата край Провадия