Есе
„Ако Иисус се роди сто пъти във Витлеем
и нито веднъж в самия тебе, в твоето сърце,
напразен е твоят живот.”
Ангелус Силезиус
Ето я, наближава!
След 2000 години нощта е все така тайнствена. Все така светла. Все така свята. Християнските сърца бият с титаничната сила на вярата, във въздуха се носи молитвено благоговение, душите се пробуждат в духовна чистота. Всичко тленно и нетленно очаква в смирено преклонение да чуе вечния звън на великото събитие. Милиони сърца туптят като едно с мисълта за безгранична благодарност…
Пречистваща духовна светлина се разстила по земята. Исус Христос се е родил! В тялото на невинен Младенец Бог слиза от небесата, за да увие в плът Своята милост. Божият син идва сред нас, за да ни дари с чудото на изкуплението и да ни върне към истинския живот – в светлината на Христа.
Хората, разумните Божии създания, погубват себе си и света пред очите Му. Престъпват Божиите и земните закони. Състраданието и човечността се заличават под жаждата им за власт и пари, жестокост и зло се разпростират в душите, а справедливостта страда в погледите на безброй изплашени лица. И в безнадеждната реалност на земния свят идва Божията любов в тялото на Спасителя. Великата тайна на Боговъплъщението стъпва край нас в тиха святост и тържественост. „И словото стана плът, и живя между нас…, и ние видяхме славата Му.”
Денят на Рождество Христово е ден на спасение. Пробужда се мъдростта във вечните ни души и просветлена, духовната енергия извисява съзнанието ни. Когато пуснем Божествената сила в сърцата си, тя ги изпълва с радост, надежда, добро, търпение и обич, учи ги на милосърдие, толерантност, прошка и разумен живот. Мирът и усещането за хармония със себе си и света ни доближават до висшето, до най-святото. Когато успяваме да бъдем над покварата на алчността, гнева и омразата, ние се обличаме в силата на добротата и хуманността на Христовото учение. Изворът на духовните богатства е у нас, защото мостът към Бога е вярата, а тя е малкото чудодейно зрънце, посято от Спасителя в душите ни. И то покълва и дава живот чрез Божественото слово. А който се вслушва, душата му е чиста. „В простотата на сърцето ви търсете Господа.”
Всяка година чудото на Рождеството стъпва в домовете на нашите мисли. И нека се разстила всеобща радост, че Исус Христос е дошъл да ни освободи. За грешника има прошка, за праведния – награда, за неверника – възможност да влезе в дома на Христа. След 2000 години отново и отново Божият син се ражда в сърцата ни и ги пази светли и чисти. Нека празнуваме като деца на Бог – с отворени очи за истината и красотата, облечени в състрадание и благодарност, осветени от добротата и извисени с вярата.
А вярата гори в пламъчето на коледната свещ.
Някой влиза в храма. Някой се моли! Някой благодари! Праведният живот е невъзможен без нейната светлина и в съвършенството на нейното царство е Божията сила. В сърцето на този, който протяга ръка към искрицата огън, живеят благодатните Божи дарове – надежда, смирение, любов, състрадание, милост. И те носят своя кръст във вечността – да бъдат богатството на живота.
И Бог от любов разпръсква по света изцелителната прошка за това, че все още не сме достатъчно добри, че все още не сме достатъчно мъдри, че ни е нужно още духовно знание и сила. Нужна е и благодарност – за всемирното добро, което Бог подари на човека, пращайки му спасение и чудеса.
В храма гори свещ.
В тихата нощ изгрява звезда.
Праща светлина и на небето, и на земята, за да осветява пътя ни и да ни дарява небесна закрила. Дълъг е пътят към духовното просветление. И всяка година Рождеството ни дава нова възможност да приемем Бог в своя път в сърцата си, за да ни изпраща светлина.
Ето я, наближава Новата Коледа!
След 2000 години нощта отново е бяла, чиста и свята.
Нощта отново е щедра!
На Божията любов към нас!
Станислава Стефанова
 |
|
