Рисунка: Щербан Анастасия Петровна, 7 г., с.Паркани, Молдова
 |
Казвам се Анастасия. Аз съм от с. Паркани, Приднестровието – единственото българско село, което е запазило своя език и българските обичаи.
Уча в „Парканская СОШ №1 им. А. Стоева“ в 1 А клас.
В училищото още не учим български език. Но в семейството говорим на него. Моята майка и баща ми са българи. Аз мога да говоря и на български, и на руски.
Успешно участвам в различни конкурси: класни, селски, районни, международни.
Имам грамота за 2 място в руски конкурс „Приказна есен“ и 1 място в международния конкурс: „Искам лятото да не свършва“.
В конкурса от България участвам за първи път и много искам да бъда успешна. Обичам да рисувам. Посещавам танцов ансамбъл „Албена“, където учим български танци.
Участвах в проекта „Моето родословие“, който се проведе в нашия клас. Благодарение на него научих много за моите родственици.
|
