Четиво с продължение
В съседния на Къщата двор, също живееше едно коте. То беше ръждиво-черно на цвят, женско и често посещаваше двора на Баба, особено, ако имаше някъде изоставена храна. Кака го беше кръстила Чернушка, заради възчерния цвят на козината му. Чернушка беше дребна, недохранена и наобикаляше кучешките купички за да проверява съдържанието им, когато кучетата не бяха в опасна близост. Откакто в Къщата се появиха Машка и нейните котета, присъствията на Чернушка в двора на Баба зачестиха – освен допълнително останала котешка храна, тя намираше и компанията на себеподобните си. Машка и нейните чеда не гонеха Чернушка, въпреки че се чувстваха котешки стопани на двора, а благоразположено я допускаха в игрите си. Тя често общуваше с Рижко и Сузи, които виждаха в нея свое другарче в ежедневието.
Чернушка проверяваше и котешките, и кучешките панички, и, когато намереше нещо за хапване, не правеше избор между котешка и кучешка храна. Беше малко наплашена, защото трябваше непрекъснато да бъде нащрек да не би да я изненадат, когато довършваше нечия чужда порция. Веднъж тя така се увлече в останките от яденето на Дечко, че пропусна момента на появата му. Дечко я издебна и с лай я сграбчи в лапите си. Уплашена, Чернушка измяука, и започна да се дърпа от кучешката хватка. Но Дечко нямаше намерение да ѝ причини болка, а само да я предупреди да не пипа храната му. Затова, след като я подържа и налая малко, той я пусна. Чернушка се спаси с бяг в собствения си двор. Така тя получи добър урок как не бива да се лакоми за чуждото.
За периодичните си прихождания в двора и допълнителните хранителни дажби тук, Баба я беше нарекла „бежанка“. Чернушка, подобно на бежанците-имигранти от Азия и Африка, търсеше защита и сигурност в Къщата. Батко много хареса това сравнение, защото беше и забавно, и актуално.
Гео