 |
|
Добре, да поговорим за „Шеговитата депресия“, свързана със създаването на света. Това е философия, нещо средно между Божествено, научно и дзен обяснение.
Ти не знаеш какво е имало преди Големия взрив – тогава е имало време и пространство, което ние го обясняваме като възможност за съществуване. Човекът е възникнал в резултат на огъването на времето и пространството.
Някъде преди и след това съществуване, не можеш да си представиш Нищото. За нас не може да има празно нещо, т.е. Нищото не може да съществува. Ако е имало Нищо преди нас, то тогава как е имало нещо безкрайно?!
И така, в един момент всичко започва да се огъва – пространството, времето, докато не се получи фактът, че Нищото преди началото на човечеството и на живота като цяло не може да съществува, а след това и безкрайността, каквато е Вселената.
А ако тя има край, то какво има след края й? Ето какво – Нищо, което също не може да съществува. И на практика ние живеем в свят, който не съществува.
И ето, заповядайте – това е „шеговита депресия“.
Има си обяснение, например, и за дежавю-то.
Представяме си сега, че има една линия на времето, която продължава напред, а не се върти – тази линия по някаква причина е спряла. В това време има някаква аномалия, която се надяваме да се оправи. Ние сме спрели и докато продължава да живее един човек, животът му се повтаря отново и отново. И когато аномалията се оправи, дежавю-то ще се премахне и човекът ще продължи напред.
Ние не знаем колко продължава времето в космоса. Например, ако аз отида до черна дупка и изям там сандвича си за обяд, когато се върна на земята обратно, няма да има човечество. Още стотици години то може да стои в дежавю, докато не се изправи аномалията и тогава да продължи напред.
Някои смятат, че с всяка изминала година душата на човека продължава да съществува, но не. Ако аз съм се родил, примерно, в 2007 г., а умра през 2065 г., душата се връща в 2007 г. и така продължава да съществува – душата ми не продължава с човечеството напред, а се връща назад и започва живота си отначало. И така, докато тази аномалия не се оправи.
Още една част от „шеговитата депресия“ – как може да се създаде пророк, т.е. човек, който предсказва. Има „стари“ души, които са съществували преди аномалията, и след като са стигнали до нея, те не повтарят, а душата се разпръсква на много малки други души. И една от тях знае какво ще стане. И понеже се повтаря, тя помни какво е било и знае какво ще се случи. Сложно е за обяснение. Малките души, които са останали от едната цяла, са наистина, наистина много. И тази главната (глобалната) душа, знае какво ще стане, понеже времето се повтаря.
Накратко това е моята философия, нарекъл съм я „философията на Bojan“. Тя е много дълбока и е комбинация от много идеи.
Обичам да рисувам и се интересувам от аниме. Първата ми рисунка беше когато бях на 3 години – триъгълна кола – перфектно начертан триъгълник, с гуми и малка къщичка до нея. После започнах да рисувам фигури, ръцете ми бяха трудни за рисуване и доста време мина, докато се получиха. Пробвал съм да нарисувам „Мона Лиза“ като гледах от една малка снимка. Това беше най-добрата картина, която мисля, че ми се беше получавала до този момент. Тогава за пръв харесах нарисуваните ръце…
Интересувам се от самолети, как са направени. Имам много книги вкъщи. Като отидем в някоя книжарница и разглеждаме книгите със самолети, се оказва, че ги имам всичките. Като малък обичах да правя комикси със самолети.
Веднъж, в 3 или 4 клас, нарисувах Як 15. Представях си самолетоносачите и самолетите, обичам да ги рисувам. Рисувам и комикси, но за една страница ми трябват 3-5 часа, неоцветена.
Ценка Кучева – преподавател по литература в 12 СУ, ръководител на литературен клуб, където деца пишат книги. Деца пишат за модерните проблеми на обществото.
А този плакат нарисувах за Клуба по дебати – членувам в училищния съвет.
Имам много голям интерес към Наполеон, повече към европейските му кампании, не толкова към Египет и Африка. Изключително ми е интересна и историята на Русия…
Имам интерес и към немските оръжия, особено към тези, които са били използвани във Втората световна война. Как са съставени, структурите им, как са направени ракетите, детайлите са ми интересни…
Друго нещо, което ми е интересно, това са начините за управление на народите. Има много деспотизъм в личностите, които са управлявали света. Интересно ми е да уча не само за републиката и монархията, всъщност, има много начини за управление.
Кой е най-добрият начин да се управлява една държава ли?
Част от философията на Bojan e един ефикасен начин на управление, но още не съм му измислил име. Говорим си с моите приятели… Един го нарича „комунхизъм“ – комбинация от комунизъм и нещо друго. Но не както при комунизма всички да са равни, или като демокрацията – да се насърчава средната класа, но най-важното в моята философия е да се премахне бедната класа. А това ще стане като се върнат ценностите и станат най-важната част от морала на управляващите.
Монархията за много хора е усещане за щастие и велико време. В нашето семейство се интересуваме и сме поддръжници на управлението на цар Борис III. Монархията е нещо добро, но трябва да се либерализира. Да се осигури работа за бедните в малки фабрики, включително частни. Или да се предвидят средства от държавния бюджет и да се построят общежития за тези хора, цели квартали, в които да има работа за тях. Но с този проблем само държавата може да се справи. Това ще е дълъг и продължителен план, но ще бъде ефективен, защото малко по малко бедната класа ще бъде интегрирана към средната класа…
Много имам да разказвам…
Боян Марков
 |
|
