 |
|
Юлияна Ковачева завоюва следните награди през тази година:
- Първа награда от Национален литературен конкурс „Ний всички сме деца на майката земя”
- Втора награда в Международния конкурс „Аз обичам Черно море”
- Втора награда в Националния литературен конкурс „Златна есен – плодовете на есента”
- Второ място и участие във финалния кръг на Национален конкурс за млади философи – „Малкият принц”
- Престижното пето място с изпълнение в стил MTV Dance на межуднародното състезание DANCESTAR – WORLD DANCE MASTERS.
- Поощрителна награда за проза за Юлияна Ковачева от ХІІ Международен младежки конкурс „Звезди обсипят свода небесен”.
Художник: Милчо Спасов
ЕСЕННА ПРИКАЗКА
О, не… Есента дойде, та кой сега ще ми чете книга, кой ще си играе с мен? Всички са уморени от студа. А мама няма ли да ме завива нежно и да ме целуне за лека нощ? Няма ли да ме гали с топлите си майчини ръце?
Ето, тя ме събужда и ми напомня, че трябва да се приготвям за училище. А нали листата не ходят на училище? Когато ги помоля да си поиграем, на тях им е толкова скучно, че се изчервяват от срам. Настъпва есенното мълчание, което превзема всичко наоколо. Само старият кестен въздиша дълбоко и в тишината се отронват още няколко от плодовете му.
Защо тогава всички казват, че Есента е златна? Всъщност е пребледняла, но не от студа, а защото е много самотна. Дори птиците ги няма. И като старица, пожълтяла и набръчкана, Есента пристъпва прегърбена в двора ни, стиснала в едната си ръка тояжка, а с другата държи препълнената си престилка. В нея ми носи онази златна ябълка от приказката.
Есента дойде… о,не… мама пак няма да има време да ми чете книга, а после да ме целуне за лека нощ! На масата са строени като войници моркови и чушки, отстрани стои вечно намръщеният лук, а пред тях предизвикателно е застанала ряпата. Ето и тумбестата тиква, е застанала в ъгъла отсреща и не пропуска нищо. Всички чакат мама.
Слагам пъстрите листа във вазата. За мама са. Есента се усмихва и ми подава една голяма дюля, която излъчва мека жълта светлина. Отварям очи, защото мама е вдигнала щорите, един слънчев лъч ме заслепява. Не трябва да закъснявам за училище, а и раницата да си приготвя… ето… Опитвам се да сложа в нея и книгата, която мама ми чете снощи, обаче не… не може да се затвори… Какво има в раницата, та е така издута?
Отварям ципа и… се търкулва голяма златна дюля… надолу по стълбите, навън в двора, някъде в листата по пътя… Есента наистина бе дошла.
Юлияна Ковачева
