Представяме ви Наталия Куренкова, отличена със специална награда на Творческа къща „Щъркелите“ в конкурса за авторска песен ЖИРАФ ТЪРСИ ЗВЕЗДИ.
Наталия е от Украйна и живее в България от 2022 г. С присъщото си българско гостоприемство ни се иска да разберем повече за нея извън конкурсната програма. Можем да се досетим за причината, поради която тя живее сама в чужда държава, разделена от семейството си.
В една песен се казва така: „Ако знаехме повече един за друг – имената си, какво обичаме да правим сутрин след като се събудим, кои са любимите ни книги, каква музика слушаме и т.н., със сигурност няма да насочим оръжие срещу някого и със сигурност няма да стреляме. Това е толкова просто и възможно“…
 |
|
1.Здравейте, Наталия. Онова, което разбрах за Вас от материалите, които ми изпратихте, е Вашата голяма любов към изкуството – музика, поезия, театър, кино, изобразително изкуство. Иска ми се да поговорим за всяко едно изкуство поотделно и как Ви изразява то. Но като че ли е по-добре първо да ни разкажете повече за себе си. Вие сте от Украйна и сте в България от 2022 г., дори не е нужно да изтъкваме причините за това Ваше решение. Разкажете ни кой е родният Ви град, за семейството Ви и пътят Ви до 2022 г.
Много е дълго времето до 2022 г. Имам голямо семейство, имам майка, 3 сестри и трима братя, както и 8 племенници и племенници. Моето лично семейство се състои от мен и съпруга ми, двете ми възрастни дъщери, внучка и зет. До 24 февруари 2022 г. аз живеех обикновен живот – работих, пеех, рисувах, помагах на дъщеря си и внучката си. Аз и съпругът ми участвахме в байкърски фестивали. Участвах в реклами, риалити шоута и токшоута.
2.Кое във Вашия живот сте поставяли винаги на първо място? Нещо като пътеводната звезда, която е формирала Вашите постъпки, избори, решения.
Децата и семейството ми винаги са били на първо място. В къщата винаги имахме музикални инструменти, обичахме да пеем, когато се събирахме по някакъв повод.
3.Разкажете ни за живота Ви преди войната, за Вашето семейство. Интересува ни украинската култура, традициите, които са останали от миналото, ценностите, които християнството е формирало в украинския народ. И как те живеят лично във Вас.
Ако говорим за традиции, те в много отношения са подобни на българските. Ние също празнуваме Коледа на 25 декември, почитаме майка си и баща си, обичаме и хубавата храна, песните си. Всичко това живее в мен и във всеки украинец.
4.Няма начин да отминем темата за войната. Какво Ви отне тя? Какъв би бил животът Ви, ако войната не беше случила?
Руснаците взеха „живота ми“, както на всеки украинец. Сега семейството ми е разделено от тези убийци. Аз съм в София, голямата дъщеря с внучка ми и зет ми са в Киев, малката ми дъщеря е в Сидни, а съпругът ми защитава Украйна на фронта… Живот, който просто изчезна в един момент… Всички имаме огромни физически и психически разстройства… Какво ще се случи – никой не може да знае… Но знам със сигурност – никой няма право да те убива, да убива в къщата ти…
5.Как Ви прие България? Как живеете сега и налага ли се да правите компромиси с желанията на сърцето си? Работите ли това, което искате? С една дума – удовлетворена ли сте от живота си?
Благодаря на обикновените хора на България, които не подминаха и помогнаха, и се опитват да помагат и сега. Дори не можете да си представите какво е да избягаш от света с една чанта и с деца…
Не съм искала и не съм имала намерение да емигрирам някъде, нито някой от нас!!! Ние не сме ТУРИСТИ!!! Имах прекрасен живот, семейство, работа, която обичах, красива къща, в която всичко беше направено както исках… Доволен ли съм от живота тук? Не. Имам работа, която не харесвам, живея в апартамент, който мога да си позволя с парите, които печеля тук, и съм далеч от семейството си. Всеки ден изпитвам тревога за дъщеря си, внука и съпруга си. Много ме е страх да не се разболея, защото живея сама и няма кой да помогне…
6.Да поговорим за музиката. Вие сте прекрасен изпълнител и артист. Песните, които ми пратихте, Ваши авторски ли са?
Пея различни неща, има и авторски песни, както и чужди. Има и готови авторски, и такива, които вече не изпълнявам, но нямам записи на живо. Исках да го направя, но не успях.
7.Кои личности Ви вдъхновяват да творите песни и с какви екипи сте реализирали записите? Работите ли с други музиканти и какви са Вашите очаквания по отношение на артистичната Ви кариера? Какво реализирахте като мечти и кое предстои да реализирате?
Аз съм на 52, каква музикална кариера!… Но с голямо удоволствие участвам в различни събития. Тук в България не симпатизирам на никакви музиканти, всичко остана в Украйна.
Винаги съм се вдъхновявала от децата и природата, понякога и от определени обстоятелства. Обожавам джаз и поп-рок, народни песни. Сега слушам много българска музика, но забелязах, че много млади изпълнители не пеят на български. Тъжно е… Красив език!…
8.Споменахте, че сте имали участия в концерти на стадиони, в концертни зали, в телевизията и киното. Моля разкажете ни повече за Вашите концерти и артистични изяви. Бихме искали да знаем повече за концертите, ТВ програмите и филмите, в които сте участвали.
Да, свирех по стадиони като един от участниците в концертите за „Деня на металурга“, „Деня на миньора“, „Деня на град Криви Рог“. Участвах като актриса в украинския телевизионен сериал „Крепосна“, „Опер за викликом“, филма „Довбуш“; в риалити шоу „Родичи в турне“, „Завітайте в мій дім“, токшоу с Олга Фреймут, предавания на живо на тема ръчно рисувани дрехи и като актриса за телевизионни реклами и др.
9.Вие рисувате на ръка върху дрехи и обувки. Дори там оставяте своите послания. Бихте ли споделили защо избрахте този начин да изразявате позицията си, имайки предвид, че рисунките Ви не са просто красиви форми и цветове за естетическа наслада? В тях Вие изразявате отрицание дори към войната. И ако трябва да дам заглавие на някои от тях, то най-добре би било с цитат от една песен на Булат Окуджава: „Ах, война, что ж ты, подлая, сделала!“
Не харесвам Окуджава по принцип. Има много по-добри от него. Рисувам всичко, включително цветя и животни, и забавни рисунки. Това, за което сте писали, е една от посоките, това са моите лични преживявания. И други, които хората са ми поръчвали…
 |
|
11.Каква е Вашата среда в България и Вашата професионална реализация? Как виждате Вашия път напред?
Не мога да говоря за това, защото не съм съвсем тук, половината от мен е в Украйна. И не знам какво ще стане след това…
