Вчера два „щъркела“, както си вървели по околовръстното шосе около София, стигнали до училище ЕСПА – малко преди Ботаническата градина – знаете го. И като влезли вътре, останали няколко часа, разглеждайки снимките, купите, медалите и отличията на децата, картините, цветята… Да ви кажа, много има за разглеждане и много има за разказване. Само вчера девет деца от ЕСПА донесли на училището девет златни медала! Можете ли да си представите такова чудо?! И то от един единствен конкурс за поезия и проза, при това международен, под надслов „Аз обичам Черно море“!
Да ви кажа, това е, което „щъркелът“ обича най-много. Ако някой ви каже, че той обича най-много жаби, не, не му вярвайте. Любимото място на „щъркела“ е онова, което е пълно с талантливи и умни деца. Затова той веднага рекъл и отсякъл: „Никакво заминаване на юг! Оставам в ЕСПА и цяла зима ще си разказваме с еспарите приказки. Никакви Черни и Бели морета не ми трябват. За догодина ще му мисля!“
Худ.: Ния Тасева
Може да не знаете, обаче „щъркелът“ има много силен нюх и веднага разпознава къде има други „щъркели“, макар да са облечени в дантелени роклички или с раирани панталончета. Той знае, че под ризките им има едни крилца, току-що наболи, които мощно тръгват да израстват. Точно те от всичко са му най-много интересни.
Така днес той цял ден събира своите приказки в торбата и ходи на гости на други „щъркели“, да измислят заедно приказки. И понеже еспарите днес имат рожден ден, реши, че най-добрият подарък за тях ще бъде приказка, измислена едновременно от много други „щъркели“. Ето, това смята той за най-страхотния купон за рожден ден, който може да се случи на един човек!
Художник: Александра Александрова, 6 кл., 32 СУ |
„Щъркелите“ |
В следващите материали ще ви запознаем подробно с едни истински „щъркели“ от ЕСПА, София. Те едновременно могат да пишат стихове и да играят на шах, да се превъплъщават в разни роли и да решават сложни математически задачи. Така че очаквайте много скоро еспарите на гости на „щъркелите“.
КЪСМЕТ
Имало едно време едно картофено момче, което живеело в страната на картофите. Един ден Картофеното момче отишло на училище и извадило картофения учебник. От чантата му изскочил неговият домашен любимец – Картофеният папагал, който се казвал Сергей. Учителят Карфиол много се ядосал на папагала, понеже непрекъснато летят из стаята като повтарял думите му и го кълвял по голото теме.
Никой вече не слушал нищо от урока и децата хукнали да гонят папагала. „Голям късмет! Голям късмет!“ – повтарял непрекъснато папагалът, а децата не знаели за какво говори той. Както си летял из стаята, Сергей грабнал химикала на учителя Карфиол, с който пишел само двойки, и го хвърлил през прозореца. Химикалът паднал в близкото езеро и една риба го глътнала. Понеже рибата била малка, започнала да се дави. На помощ се притекла майка й, която хванала детето си за перката и го завела при доктор Сьомга.
Худ.: Жулиета Пейкова
Докторът внимателно прегледал малката рибка и важно написал рецепта: препоръчана храна – хамбургери, а не химикали, понеже е по-безопасно. Препоръчана страна за живеене, предвид болестта – България, защото там правят хамбургери на всеки ъгъл. И въобще голям късмет е човек, камо ли риба, да живее в България. После ги изпратил до вратата като казал: „Здравейте! Желая ви приятен път и далеч от химикалите!“ Защото в страната на картофите хората и рибите не се изпращали с „довиждане“, както е в България, а със „здравей!“
Майката на палавата рибка благодарила сърдечно на д-р Сьомга и му направила подарък – ролерите, които била купила за своето непослушно дете. „Голям късмет!“ – възкликнал д-р Сьомга и веднага ги обул на перките си. После се завъртял 3 пъти и се изкачил на повърхността на езерото, където започнал да сърфира като истински професионалист.
Не щеш ли, папагалът Сергей, който в края на краищата бил изгонен от класната стая благодарение на крясъците на станалия червен от яд учител Карфиол, видял д-р Сьомга как направо лети с ролерите по повърхността на езерото. В главата му веднага се зародил план – спуснал се като изтребител към д-р Сьомга, който като го видял, зарязал ролерите и се гмурнал да се спасява в най-дълбоката част на езерото. Папагалът Сергей обул ролерите и решил, че вече е време да се върне при своя господар – Картофеното момче. С пищен пирует той влязъл в стаята през отворения прозорец, което станало причина децата да наскачат по картофените чинове. Шумотевицата била неописуема, а учителят Карфиол решил да вземе нещата в свои ръце. По картофения си телефон се обадил на полицията и само след няколко минути в стаята връхлетяло полицейското картофено куче.
Настанал истински американски екшън, макар да нямало 8 убити за 3 минути. Какъв късмет! Не щеш ли, папагалът Сергей бутнал в суматохата една картофена книга, която разтворила страниците си и се показала картина на рошав лъв, който живеел на Картофената планина. Кучето забравило за папагала и хукнало да гони лъва в планината. Изведнъж всичко утихнало, децата седнали на чина си, папагалът се уморил да лети и кацнал на бюрото на учителя Карфиол, който го погалил по главата. Да, защото било голям късмет да се отърват от освирепялото полицейско куче, поради което учителят позволил на папагала да го клъвне веднъж по голото теме, от което дори му станало приятно.
Всички били изключително доволни от изминалия ден, в който никое дете не получило двойка – нали химикалът бил все още в корема на малката рибка и учителят бил лишен от най-важното си оръжие за наказание. Самият учител Карфиол също бил много доволен, защото ако си мислите, че учителите обичат да пишат двойки, много се лъжете. „Какъв късмет!“ – възкликнали всички с облекчение. А учителят извадил от чекмеджето на бюрото си един картофен шоколад и почерпил всички с удоволствие. В това време дошло полицейското куче, изнемощяло от напразната гонитба в планината, и се включило в купона като изяло две парчета шоколад с грозде.
Слънцето греело отвисоко и се усмихвало на всички.
 |
|