Разказ от Лъчезар Йорданов, 17 г.
„Ангел-хранител“. Худ.: Разина Елена. Сн.: Pinterest
Денят беше втори декември. Божидара се прибра уморена от работа в малката къщичка, в покрайнините на града. Посрещнаха я двете ѝ деца, които бяха осиновени. Хората често я съдиха и упрекваха, че не е успяла да направи семейство, но истината беше, че бедната жена бе изпреварила времето си. Следваше много по-дълбоки за нея ценности, които не успяваше да намери в другите хора, и не съжаляваше, а напротив, беше горда от себе си, защото тя наистина бе много по-достоен човек от всички свои съдници. Отгледана от баща си – известен майстор в града на стъклени фигурки, Божидара прекарваше цялото си свободно време в работилницата му, направена в гаража на къщата, и се учеше на занаята. Преди няколко години той беше починал и сега бедната жена трябваше да се справя сама.
Парадоксът в новото общество, бедните да помагат на хората в нужда, а богатите да ламтят и да прибират колкото се може повече, и тук важеше с пълна сила. Въпреки че стъкларството не беше основната професия на Божидара, тя прекарваше изключително много време в работилницата на баща си, правейки стъклени фигури. Георги и Калоян, така се казваха синовете ѝ, много обичаха играчките, които тя създаваше. Преди няколко години на Божидара ѝ беше хрумнала идеята да зарадва хората за Коледа, като им подарява стъклени фигурки. Тя знаеше за милите дечица в домовете, изоставени от родителите си, за болните хора, които имаха нужда от специални грижи и за бабите и дядовците, забравени от децата си и изпратени в старчески домове. Сърцето ѝ се свиваше при всяка мисъл за тях и искаше да ги накара да се усмихнат, подарявайки им нещо малко от себе си. Затова беше решила, че когато прави стъклени фигурки за децата си, ще ги дублира и втората играчка ще изпраща на хора в нужда. През годините елхата им се превръщаше в символ на добротата им – всяка играчка имаше своето братче, което радваше, нечия душа в нечие друго място.
В днешния ден тя изкара голямото изкуствено иглолистно дърво, което имаха още от времето на баща ѝ, и го постави в стаята на Георги и Калоян. Началото на тяхната малка традиция вече беше поставено. Сега от нея оставаше да се залавя за работа. Божидара влезе в работилницата на баща си и започна да прави първата коледна играчка за тази година – бяло ангелче. Грижеше се за всеки детайл, цвят и влагаше цялата си душа и сърце в изработката му. Говореше му, галеше го нежно и го наричаше да носи здраве и щастие на новите му собственици. Така правеше с всички играчки, които създаваше. За нея те сякаш бяха живи.
Изминаха двайсет дни и равносметката бяха около сто нови фигурки, закачани ден по ден, правещи елхата им сияеща. Не бяха сложили коледни лампички, защото отражението на светлината в стъклото придаваше на дървото аура, която знаеха че се получава от другите сто човека, в чийто сърца беше останал жестът на Божидара.
Знаейки, че трябва да се залавя за подготовката си за следващите дни, бедната жена използваше времето, в което децата бяха на детска градина, за да свърши задачите си. Минавайки през тяхната стая, тя усети тежест. Краката ѝ започнаха да омекват, причерня ѝ, загуби равновесие и падна, бутайки елхата. Стъклените фигурки започнаха да падат една по една, чупейки се на ситни малки парченца, придаващи на пода невероятни нюанси. Божидара остана да лежи в безсъзнание…
Събуди се в болнична стая. Не усещаше тялото си, главата я болеше и силен страх нахлу в майчиното ѝ сърце. Къде са децата ѝ? Миг по-късно се успокои, виждайки ги надвесени над нея. След това отново изгуби съзнание.
На Божидара бяха открили много лоша болест и се нуждаеше от незабавна операция, която беше изключително скъпа и непосилна за бедното семейство. Една сестра в болницата я позна, знаеше че това е жената, която беше пращала стъклени фигурки в дома, от който тя скоро си бе осиновила дете. Три от нейните произведения висяха на елхата им вкъщи. Медицинската сестра искаше да помогне на тази жена и започна да разказва историята ѝ. Разбирайки какво се е случило с нея, въпреки че не я познаваха лично, малки и големи, на които тя беше подарявала играчки, решиха да направят благотворителен търг с нейните произведения. Организираха се много бързо и стотици хора се отзоваха. Събраха нужните средства и веднага се извърши операцията.
Божидара отвори отново очите си:
– Весела Коледа, мамо! – каза Георги и я целуна по челото.
– Обичаме те! – прегърна я Калоян.
Един бял ангел стоеше на шкафчето до леглото и щастливо ѝ се усмихваше. От него искреше бледа бяла светлина, а една сълза премина през стъкленото му тяло и потъна в дървения шкаф. Единствената фигурка, която не се беше счупила.
 |
|
